11NZ-b

ЕДИНАДЕСЕТА СЕДМИЦА
Неделя, година В
ПЪРВО ЧЕТИВО
Ниско дърво издигам.
Четене из книгата на Пророк Иезекиил   17,22-24
Това казва Господ Бог:
„И ще взема от върха на висок кедър, и ще посадя, от най-горните му клони ще откъсна нежно клонче, и ще го посадя на висока и величествена планина.
На високата Израилева планина ще го посадя, и то ще пусне клони, ще даде плод и ще стане величествен кедър и ще обитават под него всякакви птици, всякакви пернати ще обитават под сянката на клоните му.
И ще познаят всички полски дървета, че Аз, Господ, високо дър­во снишавам, ниско дърво издигам, зелено дърво изсушавам, а сухо дърво раззеленявам. Аз, Господ, казах – и ще направя”.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 91,2-3.13-14.15-16 (О: Срв 2а)
Добро е да Те славим, Господи.
Добро е да Те славим, Господи, и да възпяваме Твоето име, Всевишни. Да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем. 
Добро е да Те славим, Господи
Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански, насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на нашия Бог. 
Добро е да Те славим, Господи
Те на старост са плодовити, сочни и свежи,
за да разгласят, че е праведен Господ, моето прибежище, и няма не­правда в Него.
Добро е да Те славим, Господи
ВТОРО ЧЕТИВО
Усърдно залягаме да Му бъдем угодни
и когато живеем и когато ни няма.
Четене от второто послание на Свети Павел Апостол до коринтяни       5,6-10
Братя:
И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, понеже с вяра ходим, а не с виждане, имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки заслуженото, според доброто или злото, което е извършил в тялото си.
Това е Божие слово.
АЛИЛУЯ
* Алилуя. * Семето е Божието слово, сеячът пък Христос; всеки, който Го намери, ще пребъдва во веки. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
То беше най- малкото от всички
семена и стана по-голямо от всички злакове.
Четене от светото Евангелие според Марко         4,26-34
В онова време: Исус казваше на народа:
„Царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощем и денем, а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа. А кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва…”
И казваше: „На какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни”.
И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат: и без притчи не им говореше, а на учениците си разясняваше насаме всичко.
Това е слово Господне.