13NZ02.1

Вторник – XIII седмица
Година I
Господ изля върху Содом
и Гомора като дъжд жупел и огън.
Четене из книгата Битие     19,15-29
В онези дни:
Ангелите подканяха Лот да бърза и му казваха: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.” И понеже той се бавеше, ангелите, по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете дъщери и го изведоха.
Изведоха го и го оставиха вън от града; един от тях рече: „Спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.”
Но Лот им отговори: „Не, Господи, ето Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил за мене, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра; ето, по-близо е да бягаш в този град, който е малък, ще побегна там; той е малък и животът ми ще се запази.”
И рече му: „Ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш. Побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там.” Затова е и наречен този град Сигор. Слънцето изгря над земята и Лот стигна в Сигор.
Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тези градове и цялата околност, и всички растения земни. А Лотовата жена погледна назад и се превърна в солен стълб.
Сутринта рано стана Авраам и отиде на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа; и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя; ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ. Когато Бог съсипваше градовете по онази околност, спомни си Бог за Авраам и избави Лот изсред съсипиите, когато разрушаваше градовете, в които живееше.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 25,2-3.9-10.11-12 (О: За)
Твоята милост, Господи, е пред очите ми.
Изкуси ме, Господи, изпитай ме: разтопи моите вътрешности и моето сърце.
Защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина.
Твоята милост, Господи, е пред очите ми.
Не погубвай душата ми с грешници, и живота ми с кръвници. В чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи. 
Твоята милост, Господи, е пред очите ми.
Аз пък ходя в своята непорочност, избави ме и помилвай ме. Ногата ми стои на прав път, в събранията ще благославям Господа. 
Твоята милост, Господи, е пред очите ми.
АЛИЛУЯ       Пс 129,5
* Алилуя. * Надявам се на Господа, надявам се на словото Му. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Като стана, заповяда на вятъра
и на морето и настана голяма тишина.
Четене от светото Евангелие според Матей         8,23-27
В онова време: Когато влезе в кораба Исус, последваха Го учениците Му.
И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: „Господи, спаси ни; загиваме!”
А Той им каза: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?” Тогава, като стана, запрети на ветровете и морето, и настана голяма тишина.
А човеците се почудиха и рекоха: Какъв е Той, та и ветрове и морето Му се покоряват?”
Това е слово Господне.