18NZ03.1

Сряда XVIII седмица
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Считаха за нищо ожиданата земя.
Четене из книгата Числа     13,2-3а.26 – 14,1. 26-30.34-35
В онези дни: Рече Господ на Мойсей в пустинята Фаран, думайки: „Прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви, по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.”
И като огледаха земята, върнаха се след четиридесет дена. И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха на тях и на целия народ отговор и показаха им плодовете от онази земя; и разказаха му и думаха: „Ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете й; но народът, който живее в онази земя, е силен и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синове Енакови; Амалик живее в южната част на земята, хетейци, иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейци пък живеят край морето и по брега на Йордан.”
Но Халев успокояваше народа пред Мойсей, думайки: „Да идем и да я превземем, защото можем я завладя.” А онези, които бяха ходили заедно с него, рекоха: „Не можем да отидем против този народ, защото е по-силен от нас.”
И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: „Земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци; там видяхме исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.” Тогава целият народ нададе вик и плака цялата онази нощ.
И рече Господ на Мойсей и Аарон, думайки: „Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене. Кажи им: Жив съм Аз, казва Господ; както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам; и в тази пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене, няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Йефониев син, и Исус, Навинов син, според броя на четиридесетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четиридесет години, година за ден, та за познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене. Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене; в тази пустиня те всички ще погинат и ще измрат.”
Това е Божие слово.
ПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 105,6-7в. 13-14.21-22.23 (О: 4а)
 Спомни си за нас, Господи, в благоволението Си към Твоя народ.
Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
Нашите бащи в Египет на разбраха Твоите чудеса.
Спомни си за нас, Господи, в благоволението Си към Твоя народ.
Скоро забравиха делата Му, не дочака Неговото решение.
Увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност. 
Спомни си за нас, Господи, в благоволението Си към Твоя народ.
Забравиха Бога, своя Спасител, който извърши велики дела в Египет, дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море. 
Спомни си за нас, Господи, в благоволението Си към Твоя народ.
И щеше да ги изтреби, ако Мойсей, Неговия Избраник, не бе застанал пред Него, в пролома, да отклони яростта Му, та да ги не погуби.
Спомни си за нас, Господи, в благоволението Си към Твоя народ.
АЛИЛУЯ       Лк 7,16
# Алилуя.# Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. # Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Жено, голяма е твоята вяра.
Четене от светото Евангелие според Матей         12,21-38
В онова време:
Като излезе Исус, отиде в страните Тирски и Сидонски. И ето, една жена хананейка, излезла от онези предели, викаше и Му казваше: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е жестоко измъчвана от бяс.” Но Той не й отговори нито дума.
И учениците Му се приближиха, молеха Го и казваха: „Отпрати я, защото вика подир нас!”
А Той отговори, казвайки: „Аз съм пратен само при изгубените овци на Израилевия дом.”
А тя се приближи до Него, поклони Му се и каза: „Господи, помогни ми!”
А Той й отговори и каза: „Не е добре да се вземе хлябът на чедата и да се хвърля на псетата.”
Тогава тя Му каза: „Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на техните господари.”
Тогава Исус й отговори и каза: „Жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както желаеш!” И от онзи час дъщеря й оздравя.
Това е слово Господне.