27NZ02.2

Вторник – XXVII седмица
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Откри в мене Своя Син,
за да благовестя за Него между езичниците.
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до галатяни   1,13-24
Братя:
Слушали сте за някогашното мое поведение в Юдейството, че аз прекомерно гоних Божията Църква и я разорявах, и преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
А когато Бог, който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. Отпосле, подир три години, възлязох в Йерусалим да се видя с Петър, и преседях у него петнадесет дена. Другиго от апостолите не видях, освен Яков, брата Господен. А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. На Христовите църкви в Юдея лично не бях познат, а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. И прославяха Бога за мене.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 138,1-3.13-14ав. 14с-15 (О: 24в)
Насочи ме, Господи, във вечен път.
Господи, Ти си ме изпитал и знаеш, Ти знаеш, когато сядам и кога ставам. Ти отдалеч разбираш моите мисли:
Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са на Тебе известни. 
Насочи ме, Господи, във вечен път.
Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изпитал в майчината утроба.
Славя Те, защото съм дивно устроен; дивни са Твоите дела. 
Насочи ме, Господи, във вечен път.
И душата ми напълно съзнава това.
Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на земята. 
Насочи ме, Господи, във вечен път.
АЛИЛУЯ       Лк 11,28
* Алилуя. * Блажени, които слушат Божието слово, и го пазят. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Марта Го прие в дома си. Мария избра добрата част.
Четене от Светото Евангелие според Лука          10,33-42
В онова време:
Исус влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седеше при нозете на Исуса и слушаше речта Му.
А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не те ли е грижа, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.”
Исус й рече: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.”
Това е слово Господне.