2NZ02.1

Вторник
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Предложената надежда имаме като
непоклатима и здрава котва.
Четене от посланието до евреите. 6,10-20
Братя,
Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълго търпение наследяват обещанията.
Бог, когато даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе си, думайки: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа.”
И тъй, с дълго търпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от тях, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които е невъзможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем o предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатима и яка котва и която влиза най-вътре зад завесата, където Исус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 110,1-2.4-5 и 10с (О: 5в)
Господ вечно помни своя завет.
Ще Те славя, Господи, от все сърце, в съвета на праведните и в събранието.
Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които Те обичат.
Господ вечно помни своя завет.
Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ. Храна дава на онези,  които Му се боят;  Той вечно помни своя завет.
Господ вечно помни своя завет.
Той прати избавление на своя народ, установи на веки Своя Завет. Свето и страшно е Неговото име! Неговата хвала ще пребъде вечно.
Господ вечно помни своя завет.
АЛИЛУЯ       Срв Еф 1,17-18
* Алилуя. * Отец на нашия Господ Исус Христос да просвети очите на сърцето ни, за да познаем, каква е надеждата на нашето призвание. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Съботата е направена за човека,
а не човек за съботата.
Четене от светото Евангелие според Марко.        2,23-28
И случи се Господ да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове. А фарисеите Му рекоха: „Виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?”
Той им рече: „Нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатар и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?”
И думаше им: „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; тъй че Син човеческий е господар и на съботата.”
Това е слово Господне.