3NZ03.2

Сряда – Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Ще въздигна след тебе твоето
потомство и ще закрепя царството му.
Четене из втората книга на Самуил.          7,4-17
В онези дни:
Биде слово Господне към Натан: „Иди, кажи на Моя раб Давид: тъй говори Господ: Ти ли ще ми съградиш дом, за да живея в него, когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет и до днес, но преминавах в шатра и скиния? Където и да ходех с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израил: „Защо ми не съградихте кедров дом?”
И сега кажи тъй на Моя раб Давид: „Тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил; и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята. И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израил, ще го утвърдя, и той спокойно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват както по-преди, от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израил; и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом.
А кога се навършат твоите дни, и ти починеш при отците си, Аз ще въздигна след тебе потомството ти, което ще произлезе от твоите чресла и ще закрепя царството му.
Той ще съгради дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека. Аз ще му бъда баща, и той ще ми бъде син; и ако съгреши, ще го накажа с тояга на мъже и с удари на синове човешки; ала милостта си няма да дигна от него, както я дигнах от Саул, когото Аз отхвърлих пред лицето ти. И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека.”
Всички тези думи и цялото това видение Натан разказа на Давид.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 88,4-5.27-28.29-30 (О: 29а)
На веки ще запазя Моята милост.
„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя слуга Давид: Ще утвърдя твоето потомство навеки, от рода в род ще уредя твоя престол. 
На веки ще запазя Моята милост.
Той ще Ме нарича: Ти си Мой Отец, мой Бог и твърдина на моето спасение.
И Аз ще го направя първороден син, по-горен от земните царе. 
На веки ще запазя Моята милост.
На веки ще му запазя Моята милост, и моят завет с него ще бъде верен.
И ще продължа навеки неговото потомство, и неговия престол – като дните на небето.” 
На веки ще запазя Моята милост.
АЛИЛУЯ
* Алилуя. Семето е Божието слово, сеячът пък Христос; всеки, който Го намери, ще пребъдва навеки. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Излезе сеяч да сее.
Четене от светото Евангелие според Марко.        4,1-20
В онова време:
Исус пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
„Слушайте: Ето, излезе сеяч да сее. И случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; а когато изгря слънцето, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод. И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.” И казваше им: „Който има уши да слуша, нека слуша!”
А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: „Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в при­тчи, за „да гледат с очи, и да не виждат; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.”
И им казва: „Нима не разбирате тая притча? Как тогава ще раз­берете всички притчи?”
Сеячът сее семето. Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им. Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват. Посеяното в тръни означава слушащите словото, но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
Това е слово Господне.