4NWP-a

ЧЕТВЪРТА ПОСТНА СЕДМИЦА
Неделя, Година А
ПЪРВО ЧЕТИВО
Давид е помазан за цар на Израил.
Четене из първата книга на Самуил.        16, 1в. 6-7. 10—1 За
В онези дни:
Господ рече на Самуил: „Напълни рога си с елей и иди при витлеемеца Иесей; защото между неговите синове си огледах цар.”
Когато той пристигна, щом вида Елиав, рече: „Бездруго, този е пред Господа Негов помазаник!” Но Господ рече на Самуил: ” Не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах, аз не гледам тъй както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.”
И тъй Иесей доведе пред Самуила седемте си сина, но Самуил рече на Иесей: „Никого от тези не е избрал Господ.” Самуил попита Иесея: „Всичките ти ли деца са тук?” Иесей отговори: „Остава още най-мал­кия; той пасе овците.” И рече Самуил на Иесей: „Прати, да го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука.” Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: „Стани, помажи го, защото това е той.”
Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, дух Господен почиваше върху Давид от оня ден и насетне.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 22,1-За. Зв-4.5.6 (O: 1)
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Той ме настанява на злачни пасбища, и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми. 
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Защото и да тръгна по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. 
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми; помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Тъй благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни. 
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
ВТОРО ЧЕТИВО
Възкръсни от мъртвите
и ще те осветли Христос.
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни.     5, 8-4
Братя:
Вие някога бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа: постъп­вайте като чеда на светлината; защото плодът на духа се състои във всяка доброта, правда и истина: и изпитвайте, що е благоугодно на Бога. Не участвувайте в безплодни дела на тъмнината, напротив изобличавайте ги. Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е дори да се говори. А всичко, което се изобличава от светли­ната, става явно; понеже всичкo, което бива явно, е светлина.
Затова е казано: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.”
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО   Ив 8,12в
Аз съм светлината на света, казва Господ, който Ме последва, ще има светлината на живота.
ЕВАНГЕЛИЕ
Отиде, и се уми, и дойде прогледнал.
Четене от светото Евангелие според Иван.         9, 1-41
В онова време:
Като минаваше, Исус видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му го попитаха и казаха: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?”
Исус отговори: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Този, който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.”
Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: „Иди се умий в къпалнята Силоам”, което значи „Пратен”. Той отиде, уми се и се върна прогледнал.
А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: „Не е ли този, който седеше и просеше?” Едни думаха: „Този е.” А други: „Не, но прилича на него.” Той пък казваше:” Аз съм.”
Тогава го питаха: „Как ти се отвориха очите?”
Той отговори и рече: „Един човек, който се нарича Исус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: „Иди в къпалнята Силоам и се умий.” Отидох, умих се, и прогледнах.” Те пък му рекоха: „Де е Той?” Отговори: „Не зная.”
Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше сляп. А беше събота, когато Исус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледнал. Той им рече: „Тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.”
Тогава някои от форисеите думаха: „Тоя човек не е от Бога, защото не пази съботата.” Други думаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?” и произлезе помежду им разпра. Казват пак на прогледналия слепец: „Ти какво казваш за него, задето ти отвори очите?” А той рече: „Пророк е”.
Но юдеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледнал, докато не повикаха родителите на самия прогледнал и ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?” Родителите му отговориха и рекоха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп. А как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, не знаем. Той е пълнолетен; него попитайте: нека сам говори за себе си.” Това казаха родителите му, понеже се бояха от юдеите; защото юдеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оня, който го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: „Той е пълнолетен, него попитайте.”
Тогава повикаха човека, който преди беше сляп, и му казаха: „Въздай Богу слава; ние знаем, че тоя човек е грешник.” Той отговори и рече: „Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.” Пак го попитаха: „Какво ти направи? Как ти отвори очите?” Отговори им: „Казах ви вече, и не чухте ли; какво пак искате да чуете? Да не би и вие да искате да му станете ученици?”
А те го изхокаха и рекоха: „Ти си Негов ученик; а ние сме Мойсееви ученици. Ние знаем, че на Мойсей е говорил Бог, а този не знаем откъде е.”
Отгвори човекът и им рече: „Това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешник; но, който почита Бога и върши волята Му, тоя слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.”
Отговориха му и рекоха: „Ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? „И го изпъдиха вън.
Исус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божи?” Той отговори и рече: „Кой е, господине, та да повярвам в Него?” Исус му рече: „И видял си Го, и, който говори с тебе, Той е.” А той рече: „Вярвам, Господи!” И Му се поклони.
А Исус рече: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.” Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и му рекоха: „Нима и ние сме слепи?” Исус им рече: „Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате: „Виждаме”. Грехът ви остава.
Това е слово Господне
или по-краткото
Четене от светото Евангелие според Иван.   9,1. 6-9. 13-17. 34-38
В онова време:
Като минаваше, Исус видя един човек, сляп от рождение. И плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепияи му рече: „Иди се умий в къпалнята Силоам, което значи: „Пратен”. Той отиде, уми се и се върна прогледнал.
А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: „Не е ли този, който седеше и просеше?” Едни думаха: „Този е”, а други: „Прилича на него.” Той пък казваше: „Аз съм.”
Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Исус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: „Тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.”
Тогава някои от фарисеите думаха: „Тоя човек не е от Бога, защото не пази събота.” Други думаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?” И произлезе помежду им разпра. Казват пак на прогледалия слепец: „Ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите?” А той отговори: „Пророк е”.
Отговориха му и рекоха: „Ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш?” И го изпъдиха вън.
Исус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божий?” той отговори и рече: „Кой е, господине, та да повярвам в Него?” Исус му рече: „И видял си Го, и, който говори с тебе, Той е.” А той рече: „Вярвам, Господи!” И Му се поклони.
Това е слово Господне.