4NZ-c

ЧЕТВЪРТА СЕДМИЦА
Неделя, година C
ПЪРВО ЧЕТИВО
Поставих те пророк за народите.
Четене из книгата на пророк Иеремия.    1,4-5.17-19
В дните на Иосия: Биде към мене слово Господне: „Преди да те образувам в утробата, аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те и те поставих пророк за народите.
А ти препаши бедрата си и стани, та им кажи всичко, що ти заповядвам: не бъди малодушен пред тях, за да те не поразя пред очите им.
И ето, Аз те поставих днес като укрепен град, като железен стълб и като медна стена против цялата тази земя, против царете на Юда, против князете му против свещениците му, и против народа на тази земя.
Те ще воюват против тебе, ала не ще ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ.”
Това е слово Божие
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 70,1-2.3-4а.5-6ав.15ав и 17 (О: срв 15)
Устата ми ще разгласят Твоето спасение, Господи.
На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя до-века.
Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене
и ме спаси
Устата ми ще разгласят Твоето спасение, Господи.
Бъди ми крепко прибежище, и укрепена твърдина, за да ме спасиш, защото Ти си моя крепост и мое прибежище. Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия,
Устата ми ще разгласят Твоето спасение, Господи.
Защото Ти си моя надежда, Господи; Господи, мое упование от младините ми.
На Тебе съм се крепил от рождение, Ти си ме извел из майчина ми утроба.
Устата ми ще разгласят Твоето спасение, Господи.
Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоето спасение. Боже, Ти си ме поучавал от младините ми; и досега разгласям Твоите чудеса.
Устата ми ще разгласят Твоето спасение, Господи.
ВТОРО ЧЕТИВО
Остават вярата, надеждата
и любовта; но по- голяма от тях е любовта.
Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до коринтяни.           12,31 – 13,13
Братя:
Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям – щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне – щом любов нямам, нищо не ме ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме. Но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде” ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
Това е Божие слово.
или по-краткото
Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до коринтяни.           13,4-13
Братя:
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде” ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех, и ка­то младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
Това е Божие слово.
АЛИЛУЯ       Лк 4,18-19
* Алилуя. * Господ Ме прати да благовестя на бедните, да проповядвам на пленените освобождение. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Исус като Илия и Елисей
не бе пратен само при юдеите.
Четене от светото Евангелие според Лука.          4,21-30
В онова време:
Исус почна да говори в синагогата: „Днес се изпълни това Писание, което чухте”. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли този Йосифовият син?”
Той им рече: „Навярно ще Ми кажете поговорката: Лекарю, изцери се сам; направи и тук, в Твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум”. И рече:
„Истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си. Наистина ви казвам: Много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че на­стана голям глад по цяла земя; и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта. Тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисей, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нааман”.
И като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост. И станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. Но Той спря посред тях и си отиде.
Това е слово Господне.