4NZ03.1

Сряда – Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Бог наказва, когото обича.
Четене от посланието до евреите. 12,4-7.11-15
Братя:
В борбата си против греха още не сте се противили до кръв и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когато приема.”
Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когато баща му не наказва?
Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност. Затова „укрепете отпадналите ръце и отслабналите колене”, и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а по-скоро да се изцери.
Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа, като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 102,1-2.13-14.17-18а (О: Срв 17)
Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.
Благославяй, душо моя Господа; и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй ни едно от Неговите блогодеяния.
Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.
Както баща милува синове, тъй и господ милува онези, които Му се боят.
Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.
А милостта на Господа е от века, и до века към онези, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синовете; които пазят завета Му.
Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.
АЛИЛУЯ       Ив 10,27
* Алилуя. * Моите овци слушат гласа Ми, казва Господ; И Аз ги по­знавам и те вървят подире Ми. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Пророк не бива без почит, освен в отечеството си.
Четене от светото Евангелие според Марко.        6,1-6
В онова време:
Исус дойде в отечеството си; а учениците Му Го следваха. Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: „Откъде у Него това?” Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И не са ли тук между нас сестрите Му?” И паднаха в съблазън поради Него.
А Исус им казваше: „Пророк не бива без почит, освен в отечество­то си, между сродници и у дома си.”
И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.
Това е слово Господне.