4NZ05.2

Петък – Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
От все сърце Давид възпяваше Господа, и обикна Бога.
Четене из книгата на Исуса, син Сирахов.                       47,2-13
Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.
Той играеше с лъвовете като с козлета и с мечките като с агнета. В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа, когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиат? Защото той викна към Господа Всевишния, и Господ даде сила на дясната му ръка – да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ. Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава.
Защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, – та дори до днес е съкрушил техния рог.
Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово; от все сърце той възпяваше Господа, и обикна своя Създател.
И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас; той даде на празниците благолепие и точност определи времената, та песнопевците да хвалят Неговото име и от ранно утро да огласяват светилището.
И Господ му прости греховете и възнесе на веки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израил.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 17,31.47 и 50.51 (О: Срв 47в)
Благословен да е Бог на моето спасение.
Бог – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит на всички, които се на Него уповават. 
Благословен да е Бог на моето спасение.
Жив Господ, и благословен да е Моят защитник, да бъде превъзнесен Бог на моето спасение.
Затова ще те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи. 
Благословен да е Бог на моето спасение.
Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давид и на потомството му навеки. 
Благословен да е Бог на моето спасение.
АЛИЛУЯ       Срв Лк 8,15
* Алилуя. * Блажени, които пазят в добро и чисто сърце слово Божие, и принасят плод с търпение. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Това е Иван, кого аз обезглавих;
той е възкръснал от мъртвите.
Четене от светото Евангелие според Марко.        6,14-29
В онова време:
Цар Ирод чу (понеже името Исус стана известно) и казваше: „Иван Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.” Други казваха: „Това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.” А Ирод, като чу, каза: „Това е Иван, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.”
Защото сам Ирод бе проводил да хванат Ивана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филип, понеже се бе оженил за нея. Защото Иван говореше на Ирод: „Не ти е позволено да водиш братовата си жена.” А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. Защото Ирод се страхуваше от Иван, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на старейте галилейски, дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: „Искай от мене, каквото щеш и ще ти дам” И закле й се: „Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам – дори и половината си царство.” А тя излезе и попита майка си: „Какво да искам?” Тя отговори: „Главата на Иван Кръстителя.”
И тозчас влезе бързишком при царя, поиска и рече: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иван Кръстителя.” Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже. И веднага, като изпрати оръженосецът, царят заповяда да донесат гла­вата му. А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.
Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.
Това е слово Господне.