9NZ01.1

IX седмица – Понеделник
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Тобия, страхувайки се повече от Бога отколкото от царя.
Начало на книгата на Товит.          1, 1а.2; 2,1
Тобия, от коляното и града Нефталимов, бе взет в плен в дните на асирийския цар Салманасар, и в пленничеството си не отстъпи от пътя на правдата.
На празника Господен биде приготвен в дома на Тобия добър обед и той каза на сина си: „Иди, и доведи, когото намериш беден от на­шите братя, който помни Господа, за да обядваме заедно.” Той отиде, върна се и му съобщи, че един от синовете Израилеви лежи удушен на стъгдата. Тогава Тобия, преди да почне да яде, бързо излезе и отиде при мъртвеца. Взе го, занесе го в дома си тайно, та, след заник слънце, скришно да го погребе. След като скри тялото, върна се, уми се и яде хляба натъжен, спомняйки си пророчеството, което бе казал Господ чрез пророк Амос: „Празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби – в плач…”
А щом зайде слънце, отиде, изкопа гроб и го погреба. Съседите му се присмиваха и казваха: „Той още се не бои, че ще бъде убит за тази работа; едва избегна смъртното наказание, и ето, пак погребва мъртви.” Но Тобия, страхувайки се повече от Бога отколкото от царя, отнасяше телата на убитите, и ги укриваше в дома си и посред нощ ги погребваше.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 111, 1-2. 3-4. 5-6 (O: 1а)
Блажен е оня човек, който се бои от Господа, 
Блажен е оня човек, който се бои от Господа, и който крепко обича Неговите заповеди.
Неговото поколение ще бъде силно на земята, родът на праведните ще бъде благословен. 
Блажен е оня човек, който се бои от Господа,
Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
В тъмнина изгрява светлината на правите: тя е блага, милостива и праведна. 
Блажен е оня човек, който се бои от Господа,
Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си,
защото той няма да се поклати до века; във вечна памет ще остане праведникът. 
Блажен е оня човек, който се бои от Господа,
АЛИЛУЯ       Откр 1,5ав
* Алилуя. * Исусе Христе, ти си верен свидетел, първородния из мъртвите: Ти ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята Кръв. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Хванаха любимия му син,
убиха го и го хвърлиха вън от лозето.
Четене от светото Евангелие според Марко         12, 1-12
В онова време: Исус почна да говори на първосвещениците и книжниците и стареите с притчи:
„Някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. Изпрати и друг; и него убиха. И мнозина други или биха, или убиха.
А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: „Ще се засрамят от сина ми.” Но лозарите казаха помежду си: „Този е наследникът; хайде да го убием, и наслед­ството ще бъде наше.” И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
Нима и това не сте чели в Писанието: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; това стана от Господа, и е дивно в очите ни”?
И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата. И като Го оставиха, отидоха си.
Това е слово Господне.