ТАЙНСТВОТО ПОКАЯНИЕ И ПОМИРЕНИЕ (Изповед)
Една добра изповед изисква
1. Изпит на съвестта – припомняне на извършените грехове.
2. Разкаяние за греховете – болка и съжаление в душата ни за извършените грехове и намерение да не грешим в бъдеще.
3. Твърдо решение да не се греши вече – откровено желание да избягваме греховете и всички възможности за грях.
4. Изповед на всички грехове – споделяне с жал всички грехове пред свещеника, за да се получи опрощение.
5. Удовлетворение за греховете – възнаграждение на Бог, на ближния и на себе си като изпълним назначената ни от свещеника покора за извършените грехове и поправка на причиненото зло и страдание
Отиваме при свещеника в изповедалнята и коленичим, правим знака на кръста и казваме:
В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.
Благослови ме, отче, за да мога да изповядам добре греховете си. Не съм се изповядвал от … (посочва се от колко време)
Моите грехове са следните …
Посочват се всички грехове, за които се сещаме, в това число и количествено. Изповедта обхваща задължително всички смъртни грехове. Съзнателно скрит смъртен грях прави изповедта невалидна и светотатствена.
Тези са, отче, моите грехове, които помня. Моля за опрощение за онези, които неволно не си спомням.
След съветите на свещеника и дадената покора за удовлетворение, се казва деяние на разкаянието:
Деяние на разкаянието
Боже мой, моля Ти се да ми простиш греховете. Разкайвам се от все сърце, защото като съгреших, аз изгубих Рая и заслужих пъкъла, но още повече се разкайвам, защото оскърбих безкрайната ти добрина. Обещавам, с Твоята благодат, никога вече да не Те оскърбявам.
Свещеникът дава опрощение:
Милосърдният Бог Отец, който чрез смъртта и Възкресението на Своя Син помири света със Себе си и изпрати Светия Дух за опрощение на греховете, нека чрез службата на Църквата ти даде опрощение и мир. И аз ти прощавам греховете в името † на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.