09.01

9 януари или сряда след Богоявление
ПЪРВО ЧЕТИВО
Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас.
Четене от първото послание на Свети Иван Апостол.   4, 11-18
Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.
Че ние пребъдваме в него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух. И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.
Който изповядва, че Исус е Син Божи, в него пребъдва Бог, и той – в Бога. И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него.
Любовта у нас се за туй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят. В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка; който се бои, не е съвършен в любовта.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 71, 2.10-11.12-13 ( О: срв 11)
Ще ти се поклонят, Господи, всички народи на земята.
Боже, дай на царя твоето правосъдие, и на царевия син – твоята правда,
за да съди праведно твоите люде и твоите бедни в съда. 
Ще ти се поклонят, Господи, всички народи на земята.
Царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат,
царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат.
Ще му се поклонят всички царе, ще му служат всички народи. 
Ще ти се поклонят, Господи, всички народи на земята.
Защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
Ще бъде милосърден към бедния, и сиромаха, и ще спаси душите на бедните. 
Ще ти се поклонят, Господи, всички народи на земята.
АЛИЛУЯ       Срв 1 Тим 3, 16
* Алилуя. * Слава на Тебе, Христе, проповядван на езичници; слава на Тебе, Христе, приет с вяра в света. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Видяха го да ходи по морето.
Четене от светото Евангелие според Марко.        6, 45-52
След като се наситиха пет хиляди мъже, Исус веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.
Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. И ги видя да се измъчват при плаването, понеже има беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето и искаше да ги отмине.
Като го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; защото всички го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: “Дерзайте! Аз съм, не бойте се!” И влезе при тях в кораба, и вятърът утихна.
И те извънредно се слисаха в себе си; защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.
Това е слово Господне.