Понеделник – XVIII седмица
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Числ 11,4в-15
Сам аз не мога да нося целия този народ.
Четене из книгата Числа.
В онези дни: Израилевите синове думаха: „Кой ще ни нахрани с месо? Помним рибата, която ядехме даром в Египет, краставиците и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна. А сега душата ни линее: освен манна, нищо няма пред очите ни.” А манната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах. Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей. И когато нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и манна върху него. Мойсей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Мойсей стана мъчно. И рече Мойсей на Господа: „Защо мъчиш този народ? и защо не намерих милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия този народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: Носи го на ръце, както бавачката носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му? Откъде да взема месо, та да дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: „Дай ни месо да ядем! Сам аз не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене. Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.”
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 80,12-13.14-15.16-(7 (О: 12а)
Радостно пейте на Бога, нашата твърдина.
Моят народ не слушаше гласа Ми,
и Израил Ми се не покоряваше.
Затова Аз ги оставих на техните упорити сърца,
нека ходят по своите помисли.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдина.
O, да беше Ме слушал Моят народ,
и Израил да ходеше в Моите пътища!
Щях веднага да смиря техните врагове,
и да обърна ръката Си против техните потисници.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдина.
Онези, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват,
а тяхното добруване би се продължило завинаги;
щях да ги храня с тлъста пшеница
и щях да ги насищам с мед от скала.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдина.
АЛИЛУЯ
Мт 4,4в
R: Алилуя, Алилуя
Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста.
R: Алилуя, Алилуя
ЕВАНГЕЛИЕ
Мт 14,13-21
Погледна към небето, благослови и даде на учениците хлябовете, а учениците на народа.
Четене от светото Евангелие според Матей.
В онова време: Като чу Исус за смъртта на Иван Кръстителя, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете. И като излезе Исус, видя много народ; смили се над тях и изцели болните им. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: „Тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.” Но Исус им рече: „Няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.” А те Му казват: „Ние имаме само пет хляба и две риби.” Той рече: „Донесете Ми ги тука.” И след като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
Това е слово Господне.
