Сряда в Осмината на Възкресение Христово
ПЪРВО ЧЕТИВО
Деян 3,1-10
Каквото имам, това ти давам: в името на Исуса стани и ходи.
Четене от деянията на Апостолите.
В онези дни: Петър и Иван заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма. Той, като видя Петра и Ивана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. А Петър се вгледа в него заедно с Иван и рече: „Погледни ни!” И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назорея стани и ходи!” И като го хвана за дясната ръка, изправи го: и веднага му заякнаха стъпалата и глезените. И като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога. И цял народ го видя да ходи и хвали Бога. Познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 104,1-2.3-4.6-7.8-9 (О: Зв)
Да се весели сърцето на ония, които търсят Господа, или: Алилуя.
Славете Господа; призовавайте Неговото име;
разгласявайте между народите делата Му.
Възпейте Го и пейте Му;
разказвайте за всички Негови чудеса.
Да се весели сърцето на ония, които търсят Господа
Хвалете се с Неговото свето име,
да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
Търсете Господа и Неговата сила,
търсете винаги лицето Му.
Да се весели сърцето на ония, които търсят Господа
Вие, потомство Авраамово, Негови раби,
синове Яковови, Негови избраници.
Той е Господ, Бог наш:
Негови съдби са по цяла земя.
Да се весели сърцето на ония, които търсят Господа
Той вечно помни завета Си,
словото, що е заповядал на хиляди родове;
що е завещал на Авраам,
и клетвата си на Исаак.
Да се весели сърцето на ония, които търсят Господа
АЛИЛУЯ
Пс 117,24
R: Алилуя, Алилуя
Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
R: Алилуя, Алилуя
ЕВАНГЕЛИЕ
Лк 24,13-35
Познаха Го при преломяване на хляба.
Четене от светото Евангелие според Лука.
В същия ден двама от учениците Исусови отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадий далеч от Йерусалим. И разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Исус се приближи и вървеше с тях. Но очите им се премрежиха, за да не Го познаят. А Той им рече: „Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?” Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: „Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни.”? И попита ги: „Кое?” Те Му отговориха: „Което стана с Исуса Назарееца, който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ. Как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е оня, който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това. Па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив. И някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха, ала Него не видели.” Тогава Той им рече: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?” И като начена от Мойсей и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цяло Писание. И те се приближиха до селото, в което отиваха, а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък, но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали.” И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше. Тогава им се отвориха очите и те Го познаха. Ала Той стана невидим за тях. И те си казаха един на друг: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? И в същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Това е слово Господне.
