20NZ05.1

Петък – XX седмица

Година I

ПЪРВО ЧЕТИВО
Рут 1,1.3-6.14в.16.22

Ноемин се върна с моавитката Рут и пристигнаха във Витлеем.

Начало на книгата Рут.
       
В дните на един съдия, когато съдии управляваха, настана глад в страната. И един човек от Витлеем юдейски отиде да живее в моавските поля заедно със жена си и двамата си сина. Елимелех, мъж на Ноемин, умря: и тя остана с двамата си сина; те си взеха за жени моавки – на едната името бе Офра, а на другата Рут. И живяха там около десет години, и двамата умряха: и остана жената лишена от двете си деца и мъжа си. Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от моавските поля, понеже бе чула, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб. Те викнаха и пак заплакаха. Офра се прости със свекърва си и се върна, а Рут остана с нея. Но Ноемин й рече: „Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.” Но Рут отговори: „Не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог.” И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха й, моавката Рут; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.

Това е Божие слово.

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 145,5-6.7.8-9.9а.9вс-10 (О: 2а)

Хвали, душо моя, Господа.

Блажен, комуто е помощник Бог Яковов,
и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
който сътвори небето и земята,
морето и всичко, що е в тях.
 
Хвали, душо моя, Господа.

Който вечно пази верност,
върши съд над обидени,
дава хляб на гладни.
Господ отпуща затворници.
 
Хвали, душо моя, Господа.

Господ отваря очите на слепи,
Господ изправя прегърбени,
Господ обича праведни,
Господ пази пришелците.

Хвали, душо моя, Господа.

Поддържа сираче и вдовица,
а пътя на нечестивеца проваля.
Господ ще царува вечно;
Твоят Бог, Сионе, е в род и род.

Хвали, душо моя, Господа.

АЛИЛУЯ   
Пс 24,4с.5а

R: Алилуя, Алилуя

Научи ме, Господи, на Твоите пътеки, насочи ме към Твоята истина.

R: Алилуя, Алилуя

ЕВАНГЕЛИЕ
Мт 22,34-40

Ще обичаш Господа, твоя Бог и ближните си като сам себе си.

Четене от светото Евангелие според Матей.
        
В онова време: Като чуха фарисеите, че Исус затвори устата на садукеите, събраха се наедно. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?” А Исус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първата и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият Закон и пророците.”

Това е слово Господне.