20NZ06.2

Събота – XX седмица
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Славата на Господа влезе в Храма.
Четене из книгата на Пророк Иезекиил    43,1-7а
В онези дни:
Ангел ме доведе при вратата, които гледат към изток, и ето, славата на Бога Израилев идеше от изток, и гласът Му беше като шум от много води, и земята светна от славата Му. Това видение беше същото, каквото аз видях по-преди, също такова, каквото видях, когато идвах да известя гибелта на града; тези видения бяха подобни на виденията, каквито видях при река Ховар. И аз паднах ничком.
И славата на Господа влезе в храма през вратата, обърнати към изток. И подигна ме духът и ме въведе във вътрешния двор, и ето, славата Господня бе изпълнила целия храм.
И аз чух някого си, който ми говореше от храма, а онзи мъж стоеше до мене, и каза ми: “Сине човешки, това е мястото на Моя престол и мястото на стъпките на Моите нозе, дето ще живея на веки сред Израилевите синове.”
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 84,9ав-10.11-12.13-14 (О: срв 1аб)
Славата на Господа ще обитава в нашата земя.
Да послушам, какво ще каже Господ Бог, защото Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани.
Тъй, Неговото спасение е близо до онези, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя. 
Славата на Господа ще обитава в нашата земя.
Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат; Истина ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата. 
Славата на Господа ще обитава в нашата земя.
И Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод. Правдата ще тръгне пред него, и ще тури на път стъпките си. 
Славата на Господа ще обитава в нашата земя.
АЛИЛУЯ       Мт 23,9а.10в
* Алилуя. * Един е вашият Отец, който е на небесата; и вашият Наставник е един – Христос. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Те говорят, а не вършат.
Четене от светото Евангелие според Матей         23,1-12
В онова време:
Исус заговори на народа и на учениците Си и каза: “На Мойсеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат. Връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си; обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и да им казват човеците: “Учителю, Учителю!”
А вие недейте се нарича “Учители”; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой Отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник -Христос.
Но по-големият между вас да ви бъде слуга, защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен, а който се смири, ще бъде въздигнат.
Това е слово Господне.