22NZ02.1

Вторник – XXII седмица

Година I

ПЪРВО ЧЕТИВО
1 Сол 5, 1-6. 9-11

Умря за нас, за да живеем заедно с Него.

Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до солуняни 

За времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощем. Защото, кога рекат: Мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. А вие, братя, не сте във тъмнина, та денят да ви завари като крадец; защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: не сме синове на нощта нито на тъмнината. И тъй нека не спим, както и другите а да бъдем бодри и трезвени. Защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Исус Христос, който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него. Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един други, като и правите.

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 26,1.4. 13-14 (О: 13)

Вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.

Господ е моя светлина и мое спасение, от кого ще се боя?
Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
И полк да се опълчи против мене,
няма да се уплаши сърцето ми.

Вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.

Едно само молих от Господа, само това искам:
да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си,
да гледам Господнята красота,
и да посещавам Неговия свет храм.

Вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.

Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата.
Аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
Надявай се на Господа, бъди мъжествен,
и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа.

Вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.

АЛИЛУЯ   
Лк 7, 16

R: Алилуя, Алилуя

Велик Пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

R: Алилуя, Алилуя

ЕВАНГЕЛИЕ
Лк 4,31-37

Зная те кой си, Светият Божи.

Четене от светото Евангелие според Лука.                      

В онова време: Исус слезе в Капернаум, Галилейски град, и го поучаваше съботни дни. И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: „О, какво имаш Ти с нас, Исусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светият Божи.” Исус му запрети и рече: „Млъкни и излез из него.” И бесът, като го повали сред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко. И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: „Какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?” И се разнесе слух за Него по всички околни места.

Това е слово Господне.