22NZ03.2

Сряда – XXII седмица

Година II

ПЪРВО ЧЕТИВО
1 Кор 3,1-9

Ние сме съработници на Бога; вие пък сте Божия нива, Божие здание.

Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до коринтяни.           

Братя, не можех да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? Защото, щом един говори: ” Аз съм Павлов”, а друг: „Аз съм Аполосов”, не сте ли плътски? Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму, от тях Господ е дал? Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте; тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, който прави да расте. Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си. Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 32, 12-13. 14-15. 20-.21 (О: 12в)

Блажен народът, който Бог си е избрал за наследие.

Блажен онзи народ, на който Господ е Бог,
и племето, което си е Той избрал за наследие.
От небесата гледа Господ,
Господ вижда всички синове човешки.

Блажен народът, който Бог си е избрал за наследие.

От престола, на който седи,
гледа на всички, които живеят на земята;
На всички тях Той е създал сърцата,
и вниква във всички техни дела.

Блажен народът, който Бог си е избрал за наследие.

Нашата душа се уповава на Господа,
Той е наша помощ и наша защита;
За Него се весели сърцето ни,
защото на Неговото свето име се уповаваме.

Блажен народът, който Бог си е избрал за наследие.


АЛИЛУЯ   
Лк 4,18-19

R: Алилуя, Алилуя

Господ Ме прати да благовестя на бедните, да известявам на пленените освобождение.

R: Алилуя, Алилуя

ЕВАНГЕЛИЕ
Лк 4,38-44

И на другите градове трябва да благовестя царството Божие, понеже за това съм изпратен.

Четене от светото Евангелие според Лука.         

В онова време: Исус излезе от синагогата и влезе в къщата на Симон, а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница и го молеха за нея. Като се приближи до нея, Той запрети на огницата и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше. А при заник слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: „Ти си Синът Божи”; а Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят какво Той е Христос. А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, кога дойде при Него, задържаше Го да си не отива от тях. Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя царството Божие; защото за това съм пратен.” И проповядваше в синагогите Галилейски.

Това е слово Господне.