23NZ-c

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА СЕДМИЦА
Неделя, година с
ПЪРВО ЧЕТИВО
Кой може разбра какво е угодно на Господа?
Четене из книгата Премъдрост      9,13-19
Кой човек може да познае Божиите намерения? Или кой може разбра, какво е угодно на Господа? Не твърди са помислите на смъртните. Погрешни са нашите помисли: защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум.
Ние едвам можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата – кой е изследвал? А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя свет Дух? И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е на Тебе угодно, и се спасиха чрез премъдростта.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 89,3-4. 5-6. 12-13.14 и 17(0: 1)
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
Ти връщаш човека в тлението и казваш: “Върнете се, синове човешки!” Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал и като една стража през нощта. 
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
Те са като сън,като трева, която сутрин пониква: сутрин цъфти и се зеленее, а вечер пламва и изсъхва. 
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. Обърни се, Господи! Докога? 
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
И да бъде благословението на Господа, нашия Бог върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
ВТОРО ЧЕТИВО
Приеми го не вече като роб, но като възлюбен брат.
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до Филемон   9в-10 12-17
Възлюбени,
Аз, старецът Павел, а сега и окованик Исус Христов, моля те за моето чедо Онисим, когото родих в оковите си, и ти го пращам назад. А ти го приеми като мое сърце. Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи вместо тебе в оковите за Благовестието, ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като принуждение, а доброволна. Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш за винаги, не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе – и по плът и в Господа. И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.
Това е Божие слово.
АЛИЛУЯ       Пс 118, 135
* Алилуя. * Осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Който се не отрече от всичко,
що притежава, не може да бъде Мой ученик.
Четене от светото Евангелие според Лука           14,25-33
В онова време:
Множество народ вървеше с Исуса и Той се обърна и им рече: “Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик.
И който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Защото кой от вас, като иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й, та, като тури основите и не може да я доизкара, да ни би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, и да казват: “Тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?”
Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който иде срещу него с двайсет хиляди? Инак, докато онзи е още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.
Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
Това е слово Господне.