24NZ06.2

Събота – XXIV седмица

Година II

ПЪРВО ЧЕТИВО

Сее в тление – възкръсва в нетление.

Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до коринтяни 15,35-37. 42-49

Братя:

Ще каже някой: „Как ще възкръснат мъртвите? И в какво тяло ще дойдат?” Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например пшенично или друго някое.

Тъй е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. Тъй е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам – животворен дух.

Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. Първият човек от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

И както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на небесния.

Това е Божие слово.

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

Пс 55, 10.11-12.13-14 (Охвр 14в)

Ще ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе: по това познавам, че Бог е с мене. 

Ще ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.

На Бога се уповавам, не се боя какво ще ми стори човек?

Ще ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;

Защото Ти избави душата ми от смърт, па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите. 

Ще ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

АЛИЛУЯ       Срв Лк 8,15

* Алилуя.* Блажени, които в добро и чисто сърце пазят Божието слово, и принасят плод с постоянство. * Алилуя.

ЕВАНГЕЛИЕ

Което падна на добра почва,

са ония, които задържат словото и дават плод с постоянство.

Четене от светото Евангелие според Лука           8,4-15

В онова време:

Когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израстнаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и когато изникнаха, дадоха плод стократен.”

Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша.”

А учениците Му Го попитаха и рекоха: „Какво значи тази притча?”

Той им отговори: „Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и като слушат, да не чуват.

Тая притча значи: „Семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, като чуят словото, с ра­дост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна върху тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод.

А това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.”

Това е слово Господне.