26NZ03.2

Сряда – XXVI седмица

Година II

ПЪРВО ЧЕТИВО

Как ще се оправдае човек пред Бога?

Четене из книгата на Йов    9,1-12.14-16

Отговори Йов на приятелите си и рече:

„Наистина зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога. Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще може да му отговори нито на едно от хиляда. Той е мъдър по сърце и мощен по сила. Кой е въстанал против Него и е оставал на покой? Той преместя планините, те са неузнаваеми; превръща ги в гнева си; поместя земята от мястото й, и стълбовете й треперят; каже на слънцето – и то не изгрява, и на звездите туря печат. Той сам простира небесата и ходи по морското висине; сътворил е съзвездията Мечка и Орион и Плеади и скивалищата южни, върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.

Ето, Той ще мине пред мене, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще го забележа. Ще влезе, и кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво вършиш?” Толкоз повече, аз мога ли да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?

Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля мой съдия. Да бях извикал, и Той ми отговаряше, не щях да повярвам, че е чул гласа ми”.

Това е Божие слово.

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

Пс 87,10вс-11.12-13.14-15 (О: За)

Да влезе пред Твоето лице молитвата ми, Господи.

Цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.

Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят? 

Да влезе пред Твоето лице молитвата ми, Господи.

Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и в Твоята истина – в мястото на тлението?

Нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата -Твоята правда? 

Да влезе пред Твоето лице молитвата ми, Господи.

Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.

Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене? 

Да влезе пред Твоето лице молитвата ми, Господи.

АЛИЛУЯ       Фил 3,8-9

* Алилуя. *  От всичко се ощетих и всичко смятам за смет, за да придобия Христа и да се намеря в Него. * Алилуя.

ЕВАНГЕЛИЕ

Ще те последвам, където и да идеш.

Четене от Светото Евангелие от Лука       9,57-62

В онова време:

Когато Исус и учениците Му вървяха из пътя, рече Му някой: ” Господи, ще Те последвам, където и да идеш.”

Исус Му рече: „Лисиците имат леговища, и птиците небесни -гнезда; а Син Човечески няма де глава да подслони.

На друг пък каза: „Върви след Мене.” А тоя рече: „Господи, позволи ми първом да отида и погреба баща си.”

Но Исус му каза: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.”

А друг един рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.”

Но Исус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.”

Това е слово Господне.