ВТОРА ПОСТНА СЕДМИЦА
Събота
ПЪРВО ЧЕТИВО
Мих 7, 14-15.18-20
Той ще хвърли всички наши грехове в морските дълбини.
Четене из книгата на пророк Михей
Паси със жезъла си Твоя народ, Господи, овцете на наследието си, които живеят уединено в гората всред Кармил; да си пасят те в Васаан и Галаад, както в стародавни дни. Ще му явя дивни дела – както в дните на твоето излизане от Египетската земя. Кой, Боже, е като Тебе, да прощава беззаконие и да не смята престъплението на остатъка на Своето наследие? Той вечно не се гневи, защото обича да се смилява. Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония, и ще хвърли всички наши грехове в морските дълбини. Ти ще покажеш верност към Яков, милост към Авраам, както си с клетва обещал на отците ни първите дни.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 102,1-2.3-4.9-10.11-12 ( О: 8а)
Щедър и милостив е Господ.
Благославяй, душо моя, Господа;
и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
Благославяй, душо моя, Господа,
и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
Щедър и милостив е Господ.
Той прощава всички твои беззакония,
изцелява всички твои недъзи;
избавя от гроб твоя живот,
увенчан с милост и щедрости.
Щедър и милостив е Господ.
Той не се гневи докрай,
нито се вечно сърди.
Той не ни стори според нашите беззакония,
и не ни въздаде според нашите грехове.
Щедър и милостив е Господ.
Защото, колкото е високо небето над земята,
толкова е велика милостта Му към ония, които се боят от Него.
Колкото е далеч изток от запад,
толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония.
Щедър и милостив е Господ.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО
Лк 15, 18
R: Слава на Тебе, Слово Божие
Ще стана и ще отида при баща си, и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и пред тебе.”
R: Слава на Тебе, Слово Божие
ЕВАНГЕЛИЕ
Лк 15, 1-3.11-32
Този твой брат беше мъртъв и оживя.
Четене от светото Евангелие според Лука.
В онова време: Приближиха се при Исуса всички митари и грешници да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.” Но Исус им каза тази притча: „Един човек имаше двама сина, и по-малкият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дяла, който ми се пада от имота.” И баща им раздели имота. Но след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се представи у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свине. И той бе петимен да напълни корема си с рошкове, що свинете ядеха, но никои не му даваше. А като дойде на себе си, рече: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.” И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.” А бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете. Па докарайте и заколете угоеното теле; Нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери.” И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива и на връщане, като доближи до къщи, чу песни и игри; и като повика един от слугите, попита: „Що е това?” Той му рече: „Брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.” Той се разсърди, и не искаше да влезе, а баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: „Ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.” А той му рече: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое. А трябваше да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.”
Това е слово Господне.
