Сряда – XXXII седмица
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Бяхме заблуждавани, но Той ни спаси по своята милост.
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до Тит 3, 1-7
Напомняй ми да се подчиняват и покоряват на началство и власти, да бъдат готови за всяко добро дело, никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци. Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един друг.
А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Дух Свети, когото изобилно изля върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител; та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 22, 1-За.Зв-4.5.6 (O: 1)
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на златни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоята палица, те ме успокояват.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Ти приготви пред мене трапеза, пред очите на враговете ми; помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Тъй благостта и милостта да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
АЛИЛУЯ 1 сол 5, 18
* Алилуя. * Благодарете за всичко; защото такава е волята Божия за вас в Христа Исуса. * Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Не се намери никой друг,
който да се върне и да въздаде на Бога слава,
освен този чужденец.
Четене от светото Евангелие според Лука 17, 11-19
В онова време:
На път за Йерусалим Исус минаваше между Самария и Галилея.
На влизане в едно село срещнаха Го десет прокажени, които се спряха надалеч и викаха с висок глас: „Исусе, наставниче, смили се над нас!”;
Като ги видя, каза им: „Идете и се покажете на свещениците.” И докато отиваха, очистиха се.
И един от тях, виждайки се изцерен, върна се; той прославяше Бога с висок глас, падна ничком при нозете Му и Му благодари. А той беше самарянин.
Тогава Исус продума и рече: „Не ли десетимата се очистиха? А къде са деветте? Не намери ли се никой друг, който да се върне да въздаде на Бога слава, освен този чужденец?”
И му каза: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси!”
Това е слово Господне.
