32NZ06.1

Събота – XXXII седмица

Година I
 
 
 
ПЪРВО ЧЕТИВО
Прем 18, 14-16; 19, 6-9

Показа се в Червено море безпрепятствен път и скачаха като агънца.

Четене из книгата Премъдрост.   

Когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето, от царствените престоли, сред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен войн. Тя носеше остър меч – Твоята неизменна заповед, и като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята. Защото цялата твар отново се преобрази свише в своята природа, покорявайки се на особени заповеди, та синовете Ти да се запазят невредими. Яви се облак, който засеняше стана, и дето имаше преди вода, показа се суха земя: от Червено море – безпрепятствен път, и от бурната бездна – зелена долина. Закриляни от Твоя ръка, те преминаха по нея с целия народ, гледайки дивни чудеса. Те пасеха като коне и скачаха като агънца, славейки Тебе, Господи, техен Избавител.

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 104, 2-3.36-37.42-43 (О: 5а)

Спомняйте си чудесата, които е сторил Господ.

Възпейте Го и пейте Му, разказвайте за всички Негови чудеса.
Хвалете се с Неговото свето име:
да се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето му.

Спомняйте си чудесата, които е сторил Господ.

И порази всичко първородно в земята им,
начатъците на всичката им сила,
И изведе израилтяните със сребро и злато;
и нямаше болен в колената им.

Спомняйте си чудесата, които е сторил Господ.

Защото Той си спомни Своето свето слово към раба си Авраам.
И изведе Своя народ в радост,
Своите избрани във веселие.
И даде им земите на народите.

Спомняйте си чудесата, които е сторил Господ.


АЛИЛУЯ    
2 Сол 2, 14
R: Алилуя, Алилуя
Бог ни призва чрез Евангелието, за да придобием славата на нашия Господ Исус Христос.
R: Алилуя, Алилуя

ЕВАНГЕЛИЕ
Лк 18, 1-8

Бог ще защити избраниците си, които викат към Него.

Четене от светото Евангелие според Лука.        

В онова време: Исус им каза и една притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, като рече: „В един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. В същия град имаше една вдовица и тя дохождаше при него и казваше: „Защити ме от противника ми.” Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: „Макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.” И рече Господ: „Чуйте, що казва неправедният съдия! Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син човечески, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?”

Това е слово Господне.