33NZ03.1

Сряда – XXXIII седмица

Година I

ПЪРВО ЧЕТИВО
2 Мак 7, 1.20-31

Творецът на света ще ви даде дух и живот.

Четене из Втората книга Макавейска.      

В онези дни: Бяха хванати тъй също седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили. Но най-достойна за очудване и за славна памет беше майката, която, гледайки как седемте й синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа. Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и думаше им: „Аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: аз не съм дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго. Затова Творецът на света, който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони.” Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тези думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че го има за приятел и ще му пове­ри почетни длъжности. Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази. След много обещавания тя се съгласи да придума сина си. Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: „Синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала. Моля те, синко, погледай небето и земята, и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и, достоен за братята си, приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя.” Докле още говореше тя, момъкът каза: „Какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Мойсей. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.”

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 16, 1.5-6.8вс и 15 (О: 15в)

Когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам, Господи.

Чуй, Господи правдата ми, послушай вика ми.
Приеми молба от нелъжливи уста. 
От Твоето лице да излезе съд за мене.
Твоите очи да погледнат правотата.

Когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам, Господи.

Утвърди крачките ми по Твоите пътища,
да се не поклатят стъпките ми.
Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже;
приклони ухото си към мене, чуй моите думи.

Когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам, Господи.

Пази ме като зеница на око;
скрий ме в сянката на Твоите криле.
Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице, когато се събуждам,
с Твоя образ ще се насищам.

Когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам, Господи.


АЛИЛУЯ
Йоан 15,16

R: Алилуя, Алилуя

Аз ви избрах от света, за да идете и да принесете плод, и плодът ви да пребъдва, казва Господ.

R: Алилуя, Алилуя

ЕВАНГЕЛИЕ
Лк 19, 11-28

Защо не вложи парите ми в банката?

Четене от светото Евангелие според Лука.        

В онова време: Понеже беше близо до Йерусалим и хората мислеха, че тозчас ще се яви царството Божие, Исус каза още една притча. И рече: „Някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне. И като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Търгувайте, докле се завърна.” Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казваха: „Не искаме той да царува над нас.” И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.” И му рече: „Хубаво, добри рабе, задето ти ми беше верен в твърде малко, бъди властник над десет града.” Дойде вторият и рече: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.” Рече и на тоя: „И ти бъди над пет града.” Дойде и друг и рече: „Господарю, ето твоята мина, която пазих в кърпа, понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което ти не си турил, и жънеш, което не си посеял.” Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе; ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?” И рече на присъствуващите: „Вземете от него мината и я дайте на оня, който има десет мини.” И му рекоха: „Господарю, той има десет мини! „Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а на онзи, който няма, ще се отнеме и това, що има. А ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посочете пред мене.” И като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Йерусалим.

Това е слово Господне.