3NWP-a

ТРЕТА ПОСТНА СЕДМИЦА

Неделя, Година А

ПЪРВО ЧЕТИВО
Изх 17, 3-7

Дай ни вода да пием.

Четене из книгата Изход.  

В онези дни: Народът жадуваше за вода и роптаеше против Мойсей и думаше: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?” Мойсей извика към Бога и каза: „Какво да правя с тоя народ? Още малко и ще ме убият с камъни.” И рече Господ на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейте Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие.” Тъй направи Мойсей пред очите на старейте Израилски. И нарече това място „Изкушение”, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: „Дали е между нас Господ или не?”

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 94, 1-2.6-7.8-9 ( О: 8)

О, да бяхте днес послушали Неговия глас: „Не ожесточавайте сърцата си.”

Дойдете да запеем на Господа
и да възкликнем към Бога нашето спасение.
Да застанем пред лицето Му с славословие
и с песни да възкликнем към Него.

О, да бяхте днес послушали Неговия глас: „Не ожесточавайте сърцата си.”

Дойдете да се поклоним и да припаднем,
да преклоним колена пред лицето на Господа,
нашия Творец, защото Той е Бог наш,
и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце.

О, да бяхте днес послушали Неговия глас: „Не ожесточавайте сърцата си.”

О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на Изкушението в пустинята,
дето Ме изкушаваха вашите бащи; изпитваха Ме и видяха Моето дело.”

О, да бяхте днес послушали Неговия глас: „Не ожесточавайте сърцата си.”


ВТОРО ЧЕТИВО
Рим 5, 1-2.5-8

Божията любов се е изляла в нашите сърца чрез Светия Дух, който ни се даде.

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до римляни. 

Братя: Оправдани с вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава на синове Божии. Но надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Свети. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определено време умря за нечестивите. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. Но Бог доказва любовта си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.

Това е Божие слово.


СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО 
Йоан 4, 42.15

R: Слава на Тебе, Слово Божие 

Господи, Ти си наистина Спасителят на света; дай ми жива вода, за да не ожаднявам.

R: Слава на Тебе, Слово Божие 


ЕВАНГЕЛИЕ
Йоан 4, 5-42

Извор на вода, която тече за вечен живот.

Четене от светото Евангелие според Йоан.         

В онова време: Исус дойде в самарийския град, наречен Сихар, близо да землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Яковият извор. Уморен, прочее, от път, Исус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Исус й казва: „Дай ми да пия.” Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самариянка Му казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самариянка?” Защото юдеите нямат сношение със Самарияните. Исус й отговори и рече: „Да би знаела дара Божи, и кой е оня, който ти казва: „Дай ми да пия”, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.” Жената Му казва: „Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Яков, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?” Исус й отговори и рече: „Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.” Казва Му жената: „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.” Исус й каза: „Иди, повикай мъжа си и дойди тука.” Отговори жената и рече: „Нямам мъж.” Исус й казва: „Добре каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.” Казва Му жената: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.” Исус й казва: „Жено, повярвай ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е Дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.” Казва Му жената: „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.” Исус й казва: „Аз съм, който говоря с тебе.” В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той разговаря със жена; ала ни един не рече: „Какво искаш?” или „Какво приказваш с нея?” Тогава жената остави стомната си и отиде в гра­да и казва на човеците: „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: Да не би Той да е Христос?” Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Между това учениците Го молеха, казвайки: „Рави, яж!” Но Той им рече: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете.” Поради това учениците думаха помежду си: „Да не би някой да Му е донесъл да яде.” Исус им казва: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оня, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: Подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Рече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: Един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.” И много самарияни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: „Каза ми всичко, що съм сторила.” Затова, когато самарияните дойдоха при Него, молеха Го да постои при тях. И Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: „Ние вярваме не вече по­ради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света.

Това е слово Господне.

или по-краткото

Йоан 4, 5-15.19в-26.39а.40-42

Четене от светото Евангелие според Йоан.

В онова време: Исус дойде в самариянския град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Яковия извор. Уморен, прочее, от път, Исус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да се начерпи вода. Исус й казва: „Дай ми да пия.” Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената Самариянка Му казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самариянка?” Защото юдеите нямат сношение със самаряните. Исус й отговори и рече: „Да би Знаела дара Божи, и кой е оня, който ти казва: „Дай ми да пия”, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.” Жената Му казва: „Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Яков, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?” Исус й отговори и рече: „Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.” Каза Му жената: „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да покланяме.” Исус й казва: „Жено, повярвай ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кла­няте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и с истина. За­щото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е Дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.” Казва Му жената: „Зная, че ще дойде Месия, наричен Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.” Исус й казва: „Аз съм, който говоря с тебе.” И мнозина от тоя град повярваха в Него, затова, когато Самарияните дойдоха при Него, молеха Го да постои при тях. И Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че този наистина е Спасителят на света.”

Това е слово Господне.