4NZ03.1

Сряда 

ПЪРВО ЧЕТИВО
Евр 12,4-7.11-15


Бог наказва, когото обича.

Четене от посланието до Евреите.

Братя:
В борбата си против греха още не сте се противили до кръв и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: “Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когато приема.” Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когато баща му не наказва? Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност. Затова “укрепете отпадналите ръце и отслабналите колене”, и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а по-скоро да се изцери. Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа, като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина.

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 102,1-2.13-14.17-18а (О: Срв 17)

Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.

Благославяй, душо моя Господа;
и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
Благославяй, душо моя, Господа,
и не забравяй ни едно от Неговите блогодеяния.

Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.

Както баща милува синове,
тъй и Господ милува онези, които Му се боят.
Защото Той знае нашия състав,
помни, че ние сме пръст.

Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.

А милостта на Господа е от века,
и до века към онези, които Му се боят,
и правдата Му е върху синовете на синовете;
които пазят завета Му.

Милостта на Господа е от века към онези, които Му се боят.

АЛИЛУЯ      
Ив 10,27

R: Алилуя, Алилуя

Моите овци слушат гласа Ми, казва Господ; И Аз ги по­знавам и те вървят подире Ми.

R: Алилуя, Алилуя


ЕВАНГЕЛИЕ
Мк 6,1-6

Пророк не бива без почит, освен в отечеството си.

Четене от светото Евангелие според Марко.      

В онова време:
Исус дойде в отечеството си; а учениците Му Го следваха. Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: “Откъде у Него това?” Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И не са ли тук между нас сестрите Му?” И паднаха в съблазън поради Него. А Исус им казваше: “Пророк не бива без почит, освен в отечество­то си, между сродници и у дома си.” И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.

Това е слово Господне.