5WP01

ПЕТА ПОСТНА СЕДМИЦА

Понеделник

ПЪРВО ЧЕТИВО
Дан 13, 1-9. 15-17. 19-30. 33-62

Ето, аз умирам, без да съм извършила нещо от всичко това.

Четене из книгата на пророк Даниил.      

В онези дни: Във Вавилон живееше мъж, на име Йоаким. И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива. Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на закон Мойсеев. Йоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха юдеите, защото той беше най-почтен от всички. В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вави­лон от старейшините-съдии, които уж бяха управници на народа. Те постоянно биваха в дома Иоакимов и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела. Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка. И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея, и извратиха ума си и отклониха очите си да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби. И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо. А там нямаше никого, освен двамата старейшини, кои­то се бяха потулили и я вардеха. И каза тя на слугините: „Донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя.” И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха: „Ето, градинските врата са затворени, и никой не ни види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас. Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си.” Тогава застена Сусана и каза: „На тясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене: ако ли не сторя, няма да избегне из ръцете ви. За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа.” И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея, а единият припна и отвори градинските врата. И когато намиращите се в къщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея. Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана. И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Йоаким, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен смисъл против Сусана, за да я предадат на смърт. И казаха те пред народа: „Проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима.” И про­водиха. Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници. Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха. А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й. Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа. И казаха старейшините: „Когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градински­те врата и отпрати слугините си; и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея. Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме това беззаконие, припнахме към тях и видяхме ги да се съединяват. Онзи не можехме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи. Но тая хванахме и разпитвахме: „Кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме.” И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт. Викна Сусана с висок глас и каза: „Боже вечни, който виждаш съкровеното и който знаеш всички преди неговото битие; ти знаеш, че те лъжливо свидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене.” И чу Господ гласа й. И когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниил; и завика той с висок глас: „Чист съм от кръвта й!” Тогава се обърна към него целият народ и каза: „Каква е тая дума, която ти изрече?” Тогава той застана сред тях и каза: „Толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева? Повърнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея.” И веднага целият народ се повърна, и старейте му казаха: „Седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството.” Тогава Даниил им каза: „Отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитвам.” А когато бяха отдалечени един от друг, той повика единия и му каза: „Остарелий в зли дни! Сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди, произвеждайки неправедни съдби, осъждайки не­винни, когато Господ казва: „Невинен и прав не умъртвявай!” И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?” Той каза: „Под мастиковото.” Даниил рече: „Ти наистина излъга за главата си; защото ето, Ангел Божи, който е взел решение от Бога, ще те разсече на половина.” Когато го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: „Семе Ханааново, а не Юдино! Хубостта те бе прелъстила, и похотта раз­вратила сърцето ти. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас: Но дъщерята на Юда не понесе беззако­нието ви. И тъй, кажи ми: Под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?” Той отговори: „Под зеления дъб”. Даниил му каза: „Наистина излъга и ти за главата си; защото Ангел Божи с меч чака да те разсече на половина, за да ви изтреби.” Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, който спасява надяващите се на Него, и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха; и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Мойсеев, и ги умъртвиха, и него ден биде спасена невинна кръв.

Това е Божие слово.

или по-краткото

Дан 13, 41с-62

Четене из книгата на пророк Даниил.    

В онези дни: Събранието осъди Сусана на смърт. Викна Сусана с висок глас и каза: „Боже вечни, който виждаш съкровеното и който знаеш всичко преди неговото битие: Ти знаеш, че те лъжливо свидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене.” И чу Господ гласа й. И когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниил; и завика той с висок глас: „Чист съм от кръвта й!” Тогава се обърна към него целият народ и каза: „Каква е тая дума, която ти изрече?” Тогава той застана сред тях и каза: „Толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева? Повърнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея.” И веднага целият народ се повърна, и старейте му казаха: „Седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството.” Тогава Даниил им каза: „Отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитвам.” А когато бяха отдалечени един от друг, той повика единия и му каза: „Остарелий в зли дни! Сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди, произвеждайки неправедни съдби, осъждайки не­винни, когато Господ казва: „Невинен и прав не умъртвявай!” И тъй ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?” Той каза: „Под мастиковото.” Даниил рече: „Ти наистина излъга за главата си; защото ето, Ангел Божи, който е взел решение от Бога, ще те разсече на половина.” Когато го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: „Семе Ханааново, а не Юдино! Хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Юда не понесе беззаконието ви. И тъй, кажи ми: Под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?” Той отговори: „Под зеления дъб.” Даниил му каза: „Наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божи с меч чака да те разсече на половина, за да ви изтреби.” Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, който спасява надяващите се на Него, и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха; и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Мойсеев, и ги умъртвиха, и него ден биде спасена невинна кръв.

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 22, 1-За. Зв-4. 5.6. (О: 4аб)

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:

Господ е Пастир мой,
от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища,
и ме води на тихи води, подкрепя душата ми.

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:

Насочва ме по пътя на правдата поради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка,
няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене.
Твоят жезъл и Твоята палица Те ме успокояват.

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:

Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми;
помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
Тъй благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми,
и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:


СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО.
Иез. 33, 11

R: Слава на Тебе, Слово Божие 

Не искам смъртта на беззаконника, казва Господ, но да се обърне и да живее.

R: Слава на Тебе, Слово Божие
 

ЕВАНГЕЛИЕ
Йоан 8, 1-11.

Който от вас е без грях, нека пръв хвлърли камък върху нея. 

Четене от светото Евангелие според Йоан.        

В онова време: Исус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него, а Той седна и ги поучаваше. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: „Учителю, тая жена бе хваната в самото прелюбодейство; а Мойсей ни е заповядал в Закона такива с камъни да ги убиваме: Ти, прочее, какво казваш?” Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвинят. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. И като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и ми рече: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.” И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Исус Сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Исус й рече: „Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?” Тя отговори: „Никой, Господи.” Исус й рече: „И Аз те не осъждам: иди си и недей вече греши.”

Това е слово Господне.

или в година С, когато това Евангелие е четено в предшествуващата неделя.

Йоан 8, 12-20

Четене от светото Евангелие според Йоан.       

В онова време: Исус говори на фарисеите и рече: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.” Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам за Себе си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.” Исус им отговори и рече: „Макар Аз сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.” Тогава Му рекоха: „Де е Твоят Отец?” Исус отговори: „Вие не знаете нито Мене, нито Отца ми; ако зна­ехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.” Тия думи Исус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

Това е слово Господне.