s.sedmica01

Понеделник на Великата седмица


 


ПЪРВО ЧЕТИВО
Ис 42,1-7

Няма да викне, и няма да даде да го чуят на улиците.

Четене из книгата на пророк Исаия.        

Това казва Господ: „Ето, моят Отрок, когото държа за ръка, Моя Избраник, към когото благоволи душата ми. Ще положа духа Си върху него и той ще възвести над народите. Няма да викне, нито да възвиси гласа си, и няма да даде да го чуят на улиците. Пречупената тръст няма да троши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина. Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докле на земята не утвърди съд, и народите ще се уповават на Неговия закон.” Тъй говори Господ Бог, който е сътворил небесата и тяхното пространство, който е разпрострял земята с нейните произведения, който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея: „Аз, Господ, те призовах в правда, ще те държа за ръка и ще те пазя, ще те поставя завет за народа, светила за езичниците, за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седящите в тъмнина – от тъмница.”

Това е Божие слово.


ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 26,1.2.3.13-15 (О: 1а)

Господ е моя светлина и мое спасение.

Господ е моя светлина и мое спасение, от кого ще се боя?
Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
Ако ме нападнат злодейци, за да изядат плътта ми,
моите противници и враговете ми, те сами ще се спънат и паднат.

Господ е моя светлина и мое спасение.

И полк да се опълчи против мене,
няма да се уплаши сърцето ми;
и война да се дигне против мене,
и тогава ще се надявам.

Господ е моя светлина и мое спасение.

Аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
Надявай се на Господа,
бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти,
на­дявай се на Господа.

Господ е моя светлина и мое спасение.


СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО

R: Слава на Тебе, Слово Божие 

Здравей, Царю наш: Ти единствен си се смилил над нашите заблуждения.

R: Слава на Тебе, Слово Божие 


ЕВАНГЕЛИЕ
Йоан 12,1-11

Оставете я, тя запази това за деня на погребението ми.

Четене от светото Евангелие според Йоан.        

Шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на тра­пезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Исусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Юда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: „Защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромасите?” Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Исус рече: „Остави я; тя е запазила това за деня на погребението ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.” Голямо множество юдеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Исуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина юдеи ги напуснаха и вярваха в Исуса.

Това е слово Господне.