s.sedmica03

Сряда на Великата седмица

ПЪРВО ЧЕТИВО
Ис 50,4-9а

Лицето си не скривах от поругание.

Четене из книгата на пророк Исаия.

Господ Бог ще ми даде език на мъдри, за да мога да подкрепя изнемогващия; всяка заран Той пробужда, пробужда ухото ми, за да слушам като ония, които се учат. Господ Бог ми отвори ухото. Аз пък се не възпротивих, не отстъпих назад. Тялото си подложих на биещите, и страните си – на удрящите; лицето си не скривах от поругание и заплюване. И Господ ми помага: затова не се срамувам, затова държа лицето си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен. Близо е оня, който ме оправда; кой иска да се надваря с мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с мене? Нека пристъпи към мене. Ето, Господ ми помага: кой ще ме осъди?

Това е Божие слово.

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 68,8-10.21всд-22.31 и 33-34 (О: 14с и в)

По голямата си благост чуй ме, Господи, във време благоприятно.

Защото поради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
Чужд станах за братята си и странник за синовете на майка ми.
Защото ревността за Твоя дом ме яде,
и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене.

По голямата си благост чуй ме, Господи, във време благоприятно.

Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощял очаквах състрадание,
но го няма, утешители, ала не намирам.
И дадоха ми за храна жлъчка
и в жаждата ми с оцет ме напоиха.

По голямата си благост чуй ме, Господи, във време благоприятно.

Ще видят това страдащите и ще се зарадват,
и ще оживее сърцето на вас, които търсите Бога.
Ще славя името на Бога в песни, ще го превъзнасям в славословие.
Защото Господ слуша бедните, и не пренебрегва своите затворници.

По голямата си благост чуй ме, Господи, във време благоприятно.

СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО

R: Слава на Тебе, Слово Божие

Здравей, Царю наш, послушен на Отца: воден си да бъдеш разпнат, като кротко агне на заколване.

R: Слава на Тебе, Слово Божие

ЕВАНГЕЛИЕ
Мт 26,14-25

Син Човеческий отива, както е писано: но горко на оня човек, чрез когото е предаден.

Четене от светото Евангелие според Матей.

В онова време: Един от дванайсетте, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: „Какво ще ми дадете, та да ви Го предам?” А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. А в първия ден на празника Безквасници пристъпиха учениците към Исуса и Му рекоха: „Искаш да Ти приготвим да ядеш Пасхата?” Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: Времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.” Учениците направиха, както им заповяда Исус и приготвиха пасхата. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; И когато ядеха, рече: „Истина ви казвам, един от вас ще ме предаде.” Те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?” А Той отговори и рече: „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. Прочее, Син Човеческий отива, както е писана за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде! Добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.” А Юда, който Го предаде, отговори и рече: „Да не съм аз, Рави?” Той му отговори: „Ти каза.”

Това е слово Господне.