ПЪТЯТ НА СВЕТЛИНАТА
(VIA LUCIS)
І спиране
Възкресението на Исус
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Матей, 28:1-7
И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Исуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. Ето, казах ви.
Вярата на Църквата
„И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Исуса“ (Деян. 13:32). Възкресението на Исус е върховната истина на нашата вяра в Христос, вярвана от първата християнска общност и претворявана в живота като централна истина, предавана от Преданието като основна истина, установена от писанията на Новия завет, проповядвана както тайната на Кръста като съществена част на Пасхалната тайна.
„Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!“
Тайната на Възкресението на Христос е действително събитие, за което има исторически установени потвърждения, както показва Новият завет. Към 56 г. свети Павел вече пише на коринтяните: „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте“ (1Кор. 15:3-5). Апостолът говори тук за живото предание на Възкресението, което той е приел след обръщането си близо до Дамаск.
Размишление
Ние всъщност не знаем точно как е станало Възкресението. И апостолите и евангелистите не ни казват нищо, защото не са го видели. Последните наблюдавани факти са тези на разпятието – страданието, мъртвото тяло, увиснало на кръста, прескърбната Майка, която го поема в скута си след свалянето и полагането на тялото в гроба. Настъпва голямата тишина на Велика събота.
Как мъртвото тяло се възвръща към живота, и то след цели три дни? Как сърцето започва отново да бие и да изтласква кръв по целия организъм, как душата започва отново да го движи? Как мъртвото тяло става завинаги живо? Не знаем, но е станало! Светлината свети в мрака, но мракът не я обзе. Авторът на живота, принесъл се на кръста, е отново жив!
Да се помолим
Дай на Твоя народ, Милосърдни Боже, да възвестява славата на Христовото възкресение, тайнството на спасението, и така да получи даровете на новия живот. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
ІІ спиране
Учениците откриват гроба празен
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Йоан, 20:1-9
В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затичва се тогава и дохожда при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петър и пръв дойде на гроба. И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а свита отделно на едно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
Вярата на Църквата
„Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна” (Лук. 24, 5-6). Първото, което се открива в Пасхалните събития, е празният гроб. Сам по себе си той не е пряко доказателство. Липсата на тялото на Христос в гроба би могла да се обясни по различни начини. Въпреки това празният гроб е бил важен знак за всички. Неговото откриване от учениците е било първата стъпка към признаването на самия факт на Възкресението. Такъв най-напред е случаят със светите жени, после и с Петър и с „ученика, когото Исус обичаше” (Йоан. 20:2). Той потвърждава, че като влязъл в празния гроб и видял, че „само повивите стоят” (Йоан. 20:6), „видял и повярвал”. Това предполага, че е откривайки гроба празен е признал, че отсъствието на тялото на Христос не е могло да бъде човешко дело, а Исус не се е просто завърнал към земния живот подобно на Лазар.
Катехизис на Католическата църква, 640
Размишление
Петър и Йоан се втурнаха към гроба, когато Магдалена им каза, че тялото го няма. Йоан стигна първи, защото беше по-млад, но изчака Петър отвън от уважение. Влезе след галилейския рибар и двамата видяха едно и също – погребалния саван и кърпата, стояла на лицето, грижливо сгъната на отделно място. И пак Йоан, обичаният ученик – достигна пръв, „… видя и повярва”. Любовта достига винаги по-бързо.
Да се помолим
О, Боже, Ти заради неизразимата тайна на Твоето милосърдие изкупи човека, въздигайки го по-високо от първо¬началния му блясък, погледни към нас, Твоите деца, родени за нов живот чрез кръщението, и запази в нас завинаги даровете на Твоята благодат. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
ІІІ спиране
Възкръсналият Исус се явява на Мария Магдалена
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от Светото Евангелие според Йоан, 20:11-18
А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
и вижда два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Исусово. И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали моя Господ, и не зная, де са Го турили. Като рече това, обърна се назад и видя Исуса да стои; ала не знаеше, че е Исус. Исус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. Исус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!” което значи Учителю. Исус й казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Вярата на Църквата
Мария Магдалена и светите жени, които отиват да довършат помазването на тялото на Христос, погребан набързо привечер на Велики петък заради настъпването на Съботния ден, са първите, които срещат Възкръсналия. Така жените стават първите свидетелки на Възкресението на Христос, известявайки го на самите апостоли. Исус се явява първо на Петър, а след това на единайсетте апостоли. Следователно Петър, призован да утвърди вярата на своите братя, вижда Възкръсналия преди тях и при неговото свидетелство общността се уверява „че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона“ (Лук. 24:34).
Размишление
„Жено, защо плачеш?” Жено – така Исус наричаше и Мария, Своята майка, така нарече и жената, болна от кръвотечение, така нарече и грешницата, която спаси от камъните на гневната тълпа. А жената беше толкова незначителна в неговото общество. И тя, жената, отиде и първа извести на мъжете апостоли „Видях Господа!” Какво величие дава Исус на жената!
Да се помолим
Всемогъщи и вечни Боже, Чийто Син пожела да повери на Мария Магдалена първото известие, че Той е възкръснал, дай ни чрез нейния пример и застъпничество да възвестяваме на света, че Господ е възкръснал, за да го съзерцаваме в неговата слава. Той живее и царува навеки. Амин.
ІV спиране
Възкръсналият Исус върви с учениците по пътя за Емаус
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Лука, 24:13-27
В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Йерусалим, и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Исуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израил; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? И като начена от Мойсей и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
Вярата на Църквата
Всичко, което се случва през тези Пасхални дни, обвързва всеки един от апостолите, и Петър по-специално, в изграждането на новата ера, започнала в Пасхалната утрин. Като свидетели на Възкръсналия, апостолите стават основните камъни на Неговата Църква. Вярата на първата общност от християни е основана върху свидетелствата на конкретни лица, познати на християните, тъй като по-голяма част са живеели сред тях. Тези „свидетели на Възкресението на Христа” са на първо място Петър и единайсетте, но не само те: Павел ясно говори, че Христос се е явил на повече от петстотин „братя“ наведнъж, а после се е явил на Яков и всички апостоли.
Размишление
Един непознат се доближава до учениците, които отиват до едно село на име Емаус, недалеч от Йерусалим. Изглежда странник – не знае нищо за събитията около Назаретянина, които са разбудили духовете за няколко дни в космополитния град. А след малко… самият странник започва да им обяснява смисъла на всичко станало. Така и в събитията, особено в най-драматичните в нашия живот, Бог може да ни се струва далечен, чужд, а впоследствие се оказва, че Той страда заедно с нас и даже, че Той ни предшества в нашето страдание.
Да се помолим
О, Отче, Който чрез Твоя единствен Син победи смъртта и ни отвори прехода към живота, дай на нас, които отслужваме Пасхата на Възкресението, да бъдем обновени в Твоя Дух, за да се родим отново в светлината на Възкръсналия Господ. Той живее и царува през вековете на вековете. Амин.
V спиране
Учениците разпознават Исус в преломяването на хляба в Емаус
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Лука, 24:28-35
И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? И в същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Вярата на Църквата
„О, блажена нощ – възпява Екзултет на Пасхата, – ти единствена заслужи да узнаеш времето и часа, в който Христос излезе жив от ада.” В действителност никой не е бил очевидец на самото събитие на Възкресението и нито един евангелист не го описва. Никой не може да каже как е станало физически. Още по-малко доловима за сетивата е била неговата най-дълбока същност, преминаването от смърт към живот. Исторически събитието е потвърдено от празния гроб и действителните срещи на апостолите с Възкръсналия Христос, но Възкресението все пак остава в сърцето на тайната на вярата с това, че надвишава и превъзхожда историята. Ето защо Възкръсналият Христос не се показва на света, а на своите ученици, „на онези, които бяха възлезли с Него от Галилея в Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа” (Деян. 13:31).
Катехизис на Католическата църква, 647
Размишление
Остани с нас, защото настъпва нощта! Едно странно желание странникът да остане още с тях. Неговите слова вече са разпалили сърцата им. Те горят. Събитията от Йерусалим не са вече само вълнуваща хроника, а огън, който изгаря. А сега и разчупването на хляба. Да, Исусе, спомниха си Велики четвъртък – последната Твоя вечеря, за която вече, макар и набързо, са им разказали апостолите. Исус е там, където има Слово и Хляб, където има Евхаристия.
Ти Си там, дори да не успяваме да Те видим с нашето телесно зрение. И после, след срещата със Светлината, бързо обратно към Йерусалим! Вече умората и нощта нямат никакво значение.
Да се помолим
Дай ни, милостиви Отче, да вкусваме във всеки момент от нашия живот Хляба на Пасхата, Който е Самият Христос, и да очакваме Неговото завръщане. Който живее и царува навеки. Амин.
VІ спиране
Възкръсналият Исус се явява на учениците си
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето Възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Лука, 24:36-48
Когато те приказваха за това, Сам Исус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Мойсеев и у пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим; а вие сте свидетели за това.
Вярата на Църквата
При толкова свидетелства е невъзможно Възкресението на Христос да се тълкува свръх природния ред и да не го признаем като исторически факт. От фактите следва, че вярата на учениците е била подложена на радикално изпитание със страданието и смъртта на кръста, възвестени отнапред от самия Христос. Потресът, предизвикан от страданието, е бил толкова голям, че учениците (поне някои от тях) не са повярвали изведнъж на новината за Възкре¬сението. Евангелията съвсем не се стремят да ни покажат общност, обхваната от мистична екзалтация; показват ни само учениците съкрушени („тъжни“: Лук. 24:17) и изплашени. Ето защо те не повярват веднага на благочестивите жени при завръщането им от гроба и „техните думи им се сториха празни“ (Лук. 24:11). Когато самият Исус се явява на единадесетте вечерта на Пасхата, „Той ги смъмри за неверието и жестокосърдечието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал” (Марк. 16:14).
Катехизис на Католическата църква, 643
Размишление
„Мир на вас!” Мирът и куражът са първите неща, които човек получава, когато срещне Възкръсналия. Сам Той повтаря по някол¬ко пъти този поздрав при всяка среща с учениците си. Прободните рани на ръцете, краката, сърцето ще останат завинаги. Те ще напомнят за смъртта върху кръста – дървото на позора; сега обаче са и неоспо¬римо доказателство на славата на Възкресението. Не бойте се!… Вие сте свидетели!
Да се помолим
Всемогъщи и вечни Боже, води ни към постигането на вечна¬та радост, нека смиреното стадо на Твоите чеда да дойде със си¬гурност при Теб, където ни предшества Христос, Добрият Пастир. Той живее и царува през вековете на вековете. Амин.
VІІ спиране
Възкръсналият Исус дава власт на апостолите да опрощават греховете
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Йоан, 20:19-23
А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от юдеите, дойде Исус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Исус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Светия Дух. На които простите греховете, на тях ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
Вярата на Църквата
Тази антихристова лъжа изниква в света всеки път, когато се претендира, че в историята е изпълнена месианската надежда, която може да бъде осъществена само отвъд историята чрез есхатологичния съд. Църквата отхвърля това фалшифициране на бъдещото Царство дори в неговата по-мека форма, която се нарича миленаризъм, особено в неговата политическа форма на секуларизиран месианизъм, който е „вътрешно извратен”.
В деня на Съда, при свършека на света, Христос ще дойде в славата Си, за да ознаменува окончателно победата на доброто над злото, които като житото и плевелите растат заедно в хода на историята.
Катехизис на Католическата църква, 676, 681
Размишление
Те бяха обикновени рибари, а някои по-зле – грешни бирници, слаби хора, които не се представиха блестящо, когато Го следваха, и даже се разпръснаха при изпитанието на съда, страданието и кръста. Петър се отрече от Него – „не Го познавам”. А сега какво достойнство, какъв безценен дар получават! Нещо, което може само Бог! „На когото простите, ще се простят, на когото задържите, ще се задържат…”
Господи, благодаря ти за моя свещеник – мой баща и мой брат, който ме „роди” за Тебе в кръщението, който в Твоето име отслужва Литургията, в Твоята сила ми прощава греховете, който един ден ще ме преведе през портата на Твоето царство, за да видя Твоето милосърдно и красиво лице и да остана завинаги при Тебе!
Да се помолим
О, Боже, не може да се доближи до Тебе онзи, който сее омраза, нито да Те приеме този, който упражнява насилие. Дай на миротвореца да постоянства в своето решение, на този, който, руши мира, дай разум, за да се срещнат всички при Тебе – извора на всяко добро. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
VІІІ спиране
Възкръсналият Исус утвърждава вярата на Тома
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Йоан, 20:24-29
А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Исус, когато вратата беше заключена, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
Вярата на Църквата
Макар и изправени пред самия Възкръснал Исус, учениците все още се съмняват, толкова им изглежда невероятно: те мислят, че са видели дух. „Те от радост още не вярваха и се чудеха” (Лук. 24, 41). Тома попада в същото изпитание на съмнението; а дори при последната поява на Христос, описана от Матей, „някои се усъмниха” (Мат. 28, 17). Ето защо хипотезата, според която Възкресението е било плод на вярата (или на лековерието) на апостолите, е неоснователна. Точно обратното, тяхната вяра във Възкресението е породена – под действието на Божията благодат – от прекия досег с реалността на Възкръсналия Христос.
Катехизис на Католическата църква, 644
Размишление
Всъщност „синдромът на неверието” на Тома е общ, не само негов. Всички имат трудности да повярват по разказа на някой друг, че Господ е възкръснал. И жените, и учениците… дори виждайки Го, не Го разпознават веднага. Тома е категоричен: „няма да повярвам докато…”, и Исус му дава тази възможност. Пръстът на Тома – неговата сетивност, интелект, любопитство докосват плътта на Възкръсналия, достига дори до раната на сърцето. „Господ мой и Бог мой!”, вярата вече е неизбежна – фактите са я потвърдили. Само преди няколко дни същата тази рана поражда вярата на този, който сам я отваря с копието си – римския войник – „Наистина този Човек е Син Божи!”. Раната на гръдта – раната на Любовта, не може да не предизвика вяра. „Блажени, които не са видели и са повярвали.“ Благодарение на първоначалното неверие на учениците и последвалото непоколебимо свидетелство на тази истина и ние можем да влезем в това блаженство…
Да се помолим
О, Отче, стори ние заедно с Тома да признаем в Христос възкръсналия наш Бог и Господ, и да свидетелстваме в живота това, което изповядваме във вярата. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
ІХ спиране
Исус се явява на апостолите на Галилейското езеро
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Йоан, 21:1-11
След това пак се яви Исус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. А когато се вече разсъмна, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Исус. Исус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петър: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. Исус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
Вярата на Църквата
Възкръсналият Христос влиза в пряк досег с учениците Си, като непосредствено ги допира и участва в разпределянето на храната. Така Той ги подканва да признаят, че не е дух, и най-вече да открият, че възкръсналото тяло, в което им се явява, е същото, което е било измъчвано и разпънато, тъй като още носи белезите на стравданието. Това автентично и реално тяло притежава в същото време новите качества на едно прославено тяло: то не е вече подвластно на пространството и времето, но може свободно да присъства където и когато Той пожелае, защото човешката Му природа не може повече да бъде свързана със земята и принадлежи единствено на Божествената власт на Отца. По тази причина също възкръсналият Исус е във висша степен свободен да се явява, както пожелае: под образа на градинар или „в друг образ“.
Катехизис на Католическата църква, 645
Размишление
Една неуспешна безсънна нощ – без улов – нищо! Същата като онази нощ, след която за първи път Учителят се приближи до Симон и неговите другари и им заръча да хвърлят мрежите си и те ги изтеглиха пълни с риба… Тази утрин един непознат силует пак говори на рибарите (вече апостоли) от брега и пак мрежите се препълват по неговите думи и отново Йоан – обичащият и обичаният – разбира първи: „Господ е!”. Този път Петър не отпраща Исус: „Иди си от мен, аз съм грешен човек” (Лук. 5,8), а прикривайки своята голота, сам се хвърля в морето, за да стигне по-бързо до Учителя.
Да се помолим
Дай ни, Господи, да живеем Пасхалната тайна, която радостно отслужваме, и силата на възкръсналия Господ да ни запази и спаси. Който живее и царува през всички векове на вековете. Амин.
Х спиране
Възкръсналият Исус дава първенството на Петър
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Йоан, 21:15-19
А когато се наобядваха, Исус казва на Симон Петър: Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: паси Моите агънца. Казва му пак втори път: Симоне Йонин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: паси Моите овци. Казва му трети път: Симоне Йонин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, задето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: паси Моите овци. Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
Вярата на Църквата
В общността на Дванадесетте Симон Петър заема първото място. Исус му поверява една-единствена мисия. Благодарение на откровението, идващо от Отца, Петър изповядва: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16). Тогава нашият Господ му заявява: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя Църквата Си и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Христос, „живият камък”, осигурява на съградената върху Петър Църква победата над силите на смъртта. Заради изповяданата от него вяра Петър става бъдещият устой на Църквата. Неговата мисия е да пази вярата да не отслабне никога и да укрепва в нея своите братя.
Исус поверява на Петър особена власт. „Ще ти дам ключове¬те на Царството Небесно и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небето, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19). „Силата на ключовете” означава властта да управлява Божия дом, който е Църквата. Исус, „Добрият Пастир” (Йоан. 10:11), потвърждава тази служба след Своето възкресение: „Паси моите овце“ (Йоан. 21:15-17). Силата да свръзва и да развързва означава властта да опрощава греховете, да провъзгласява доктринални решения и да взема дисциплинарни решения в Църквата. Исус повери тази власт на Църквата чрез службата на апостолите и по-специално чрез службата на Петър, на когото единствен Той открито повери ключовете на Царството.
Катехизис на Католическата църква, 552-553
Размишление
Той не беше най-обичаният, нито най-образованият, нито най-верният. Три пъти трябваше да изповяда любовта. Както възкликна великият Августин: „Езикът, който послужи на страха, отсега ще служи на любовта!”. Какво възторжено свидетелство! И днес Петър е изправен пред съвременните синедриони и съдилища – скандали, нападки, обиди, неразбиране, ирония… но Петровото свидетелство е пак същото – „Христос е Възкръснал” и Неговата истина и победа са по-силни от всяка човешка нищета!
Да се помолим
О, Господи, в твоята мъдрост Ти съгради Църквата Си върху скалата Петър, глава на апостолите, подкрепяй Светия отец, когото постави като наследник на Петър, нека бъде за твоя народ видим извор на единството във вярата и любовта. Амин.
XI спиране
Възкръсналият Исус изпраща апостолите да проповядват Евангелието
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от светото Евангелие според Матей, 28:16-20
А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Исус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. И като се приближи Исус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
Вярата на Църквата
Мисионерската повеля. „Изпратена от Бога сред народите, за да бъде всеобщо тайнство на спасението, Църквата по силата на вътрешните изисквания на собствения си универсализъм и в подчинение на повелята на своя Основател се стреми с всички сили да проповядва Евангелието на всички хора: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:19-20).
Произход и цел на мисията. Божията повеля за мисията на Църквата има своя висш източник във вечната любов на Пресветата Троица: „По своята природа странстващата Църква е мисионерска, защото води произхода си от мисията на Сина и Светия Дух според замисъла на Бога Отца”. Крайната цел на мисията е да направи хората участници в общението между Отца и Сина в Духа на любовта.
Движеща сила на мисията. От любовта на Бога към всички хора Църквата винаги черпи задължението и силата на своя мисионерски устрем: „Защото любовта на Христа ни подтиква…” (2 Кор. 5:14). И наистина Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (Тим. 2:4). Бог желае спасението на всички чрез познаване на истината. Спасението се намира в истината и тези, които са послушни на вдъхновенията на Духа на Истината, са встъпили вече по пътя на спасението; но Църквата, на която е била поверена тази истина, трябва да посрещне това тяхно желание и да им я поднесе. Именно защото Църква вярва във всеобщия замисъл на спасението, тя трябва да бъде мисионерска.
Катехизис на Католическата църква, 849-851
Размишление
Папа Бенедикт XVI често повтаря в своите мъдри слова, че не е възможно някой, който е открил радостта от срещата с Исус и е останал очарован от неговото сладко приятелство, да задържи този възторг само за себе си. Този човек чувства една неконтролируема вътрешна сила, която го кара да дава тази радост и на другите.
„Идете и поучавайте всички народи!” Какво живо чудо предизвикаха тези думи на Исус! Вече двадесет века вдъхновени мъже и жени тръгват по всички посоки на света, за да занесат вестта за Възкресението на далечните братя и сестри. Заедно със знамето на кръста, колко вяра, колко просвета, колко грижи, колко напредък и човечност процъфтяват и ухаят в цветовете на мисионерството през вековете!
Да се помолим
О, Господи, нека с проповядването на Евангелието навсякъде да се осъществява извоюваното от Христа спасение и вярващите да получат неговите обещания. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
ХІІ спиране
Възкръсналият Исус се възнася на небето
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от Деянията на апостолите, 1:4-11
И като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Свети. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Свети; и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юудея и Самария, и дори до край-земя. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
Вярата на Църквата
„А след разговора с тях, Господ се Възнесе на небето и седна отдясно на Бога” (Марк. 16:19). Тялото на Христа е прославено още от момента на Неговото възкресение, както се потвърждава от новите и свръхестествени свойства, които то има вече за вечността. Но през четиридесетте дни, през които Той яде и пие приятелски със своите ученици и ги поучава за Царството, Неговата слава остава забулена под чертите на обикновената човешка природа. Последната поява на Исус завършва с невъзвратимо влизане на Неговата човешка природа в Божията слава, символизирана от облака и от небето – там, където сяда отдясно на Бога. По необикновен и единствен начин Той ще се яви още и на Павел „като на някой изверг ” (1 Кор. 15, 8), за да го установи като апостол. Възнесението на Христос бележи окончателното встъпване на човешката природа на Исус в Небесното владение на Бога, откъдето Той ще се завърне, което засега Го скрива от човешките очи. Исус Христос, Глава на Църквата, ни предшества в славното Царство на Отца, за да можем ние, членове на Неговото тяло, да живеем с надеждата, че ще бъдем един ден с Него завинаги. Исус Христос, след като влезе веднъж завинаги в небесното светилище, се застъпва непрекъснато за нас като ходатай, който ни осигурява постоянно изливането на Светия Дух върху нас.
Катехизис на Католическата църква 659,665-667
Размишление
Исус често говореше с носталгия за дома на Отца, носталгия, която трябва да изпитваме и ние – неговите последователи. След тридесет и три години Въплътеното Слово пое обратно към небето в своето прославено тяло и там отнесе нашето вече изкупено човешко естество. Да, естествено е учениците да не могат да откъснат поглед от небето. Неговата притегателна сила сега, след Възнесението, е още по-голяма.
Да се помолим
Да ликува в свята радост твоята Църква, Господи, защото чрез Христа нашето човешко естество е издигнато до Твоя трон, и ние, членове на Неговото тяло, живеем с надеждата да дойдем при нашата Глава в славата. Той живее и царува навеки. Амин.
ХІІІ спиране
Апостолите и Мария в очакване на Светия Дух
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Твоето възкресение дари живот на света.
Четене от Деянията на апостолите, 1:12-14
Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим колкото един съботен път. И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Исуса, и с Неговите братя.
Вярата на Църквата
Ролята на Мария по отношение на Църквата е неразделна от нейното единение с Христос и произтича пряко от него. „Единството на Мария с нейния Син в делото на Спасението се проявява още от часа на девственото зачатие на Христос чак до часа на Неговата смърт: „Преблажената Дева също измина пътя на вярата и вярно съхрани единението със своя Син чак до Кръста, където застана не без Божия промисъл (вж. Иоан, 19:25) и страда дълбоко със Своя Единороден Син, и се присъедини към Неговото жертвоприношение с майчиното си сърце, като даде на принасянето на родената от нейната плът жертва съгласието на своята любов, докато накрая бъде предадена от самия умиращ на Кръста Исус Христос за майка на Неговия ученик с думите: „Жено, ето син ти!“ (Йоан. 19:26).
След Възнесението на своя Син Мария „подпомогна с молитвите си раждащата се Църква”. Заедно с апостолите и някои други жени „виждаме Мария да призовава с молитвите си дара на Духа, Който я бе осенил при Благовещението“.
Катехизис на Католическата църква, 964-965
Размишление
Да, този Път на светлината щеше да е някак си непълен, ако липсваше тя – Мария. Но ако Бог й даде такава роля при цялата история на спасителното дело, не можеше да не присъства и сега. След Възнесението учениците загубиха зрителния, физическия контакт с Учителя и сега неговата Майка е техен център и ориентир, тяхна Майка. Страхът от юдеите ги кара да стоят в горницата заключени, мълчаливи и плахи. Те предусещат, че има да стане още нещо. Нещо голямо и съдбовно. Затова чакат. Чакат Обещания.
Където е Мария, там започва Църквата!
Да се помолим
Да заблести на нас, о, Отче, светлината на Твоята святост, Христос, Светлина от Светлината, и дарът на Светия Дух да утвърди сърцата на верните, родени за нов живот в твоята любов. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.