В онова време: Исус тръгна напред, възлизайки за Йерусалим. И когато наближи Вифагия и Витания до планината, наречена Елеонска, изпрати двама свои ученици и им рече: „Идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. И, ако някой ви попита: „Защо го отвързвате? кажете му тъй: „То е потребно на Господа.” Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. А когато отвързаха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?” Те отговориха: „То е потребно на Господа.” И го докараха при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. А когато приближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: Благословен царят, който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините.” И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: „Учителю, запрети на учениците Си.” Но Той им отговори и рече: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.”
Това е слово Господне.
На литургията
Днешната Литургия предвижда три четива, които много се препоръчват, освен ако пасторални причини подсказват друго.
Имайки обаче предвид значението на историята за страданието Господне, позволено е на свещеника, вземайки под внимание естеството на събрания народ, да чете едно от двете четива, които предшествуват Евангелието, или пък само историята за страданието Господне, ако е необходимо даже в съкратения вид. Това важи само за литургиите, които се отслужват с народ.
ПЪРВО ЧЕТИВО Ис 50,4-7
Лицето си не скривах от поругание, и зная, че няма да остана посрамен.
Четене из книгата на пророк Исаия.
Господ Бог ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия. Всяка заран той пробужда, пробужда ухото ми, за да слуша като ония, които се учат. Господ Бог ми отвори ухото. И аз се възпротивих, не отстъпих назад. Тялото си предадох на биещите, и страните си – на удрящите; лицето си не скривах от поругание и заплюване. И Господ ми помага: затова се не срамувам, затова държа лицето си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки с глава, думат с уста: Той се уповаваше на Господа, нека го избави; нека го спаси, ако му е угоден.
Боже, Боже мой, защо си ме оставил.
Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе, и изброиха всичките ми кости.
Боже, Боже мой, защо си ме оставил.
Делят помежду си дрехите ми, и за одеждата ми хвърлят жребие. Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сило моя! Побързай ми на помощ.
Боже, Боже мой, защо си ме оставил.
Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го, цялото потомство Яковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цялото поколение Израилево.
Боже, Боже мой, защо си ме оставил.
ВТОРО ЧЕТИВО Фил 2,6-11
Смири себе Си, затова
и Бог Го високо въздигна.
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до филипяни.
Исус Христос, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Исуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповядва, че Исус Христо е Господ, за слава на Бога Отца.
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО Фил 2,8-9
R: Слава на Тебе, Слово Божие
Христос биде за нас послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име.
R: Слава на Тебе, Слово Божие
ЕВАНГЕЛИЕ – Година С Лк 22,14 – 23,56
С горещо желание пожелах да ям с вас тая пасха, преди да страдам.
Страданието на нашия Господ Исус Христос според Лука.
Година С
Хронист: И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него. И им рече:
Исус: „От сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам. Понеже казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.”
Хронист: И като взе чашата и благодари, рече:
Исус: „Вземете и я разделете помежду си. Защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.”
Хронист: И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки:
Исус: „Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.”
Хронист: Също взе и чашата след вечеря, като рече:
Исус: „Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.” Но ето, ръката на тоя, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Прочее, Син Човечески отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.”
Хронист: И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. А Той им рече:
Исус: „Царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат. А вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкият, а който началствува, да бъде катооня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм сред вас като прислужник. Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.”
Хронист: И рече Господ:
Исус: „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за Тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.”
Хронист: Той Му отговори:
Лектор: „Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!”
Хронист: Но Той рече:
Исус: „Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.”
Хронист: И рече им:
Исус: „Когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо?”
Хронист: Те отговориха:
Хор: „От нищо.”
Хронист: Тогава им рече:
Исус: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. Защото казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „И към беззаконици бе причислен”. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.”
Хронист: Те рекоха:
Лектор: „Господи, ето тук има два ножа.”
Хронист: Той им отвърна:
Исус: „Достатъчни са.”
Хронист: И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците Му. А като дойде на мястото, рече им:
Исус: „Молете се да не паднете в изкушение.”
Хронист: И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, като казваше:
Исус: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.”
Хронист: И Му се явиАнгел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно. А потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга. И рече им:
Исус: „Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.”
Хронист: Доклеоще говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Юда, който се приближи до Исуса, за да Го целуне. Исус му рече:
Исус: „Юдо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?”
Хронист: Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му:
Лектор: „Господи, да ударим ли с нож?”
Хронист: И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Отговори Исус и рече:
Исус: „Оставете, спрете се.”
Хронист: И като се допре до ухото му, изцери го. А на първосвещениците и началниците на храма и на старейте, които бяха надошли при Него, Исус рече:
Исус: „Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене; но сега е ваше времето и властта на мрака.”
Хронист: Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника; а Петър следваше отдалеч. Когато накладоха огън сред двора и седнаха наоколо, седеше и Петър между тях. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече:
Хор: „И тоя беше с Него.”
Хронист: Но той се отрече от Него, като каза:
Лектор: „Жено, не Го познавам.”
Хронист: След малко друг един, като го видя, рече:
Хор: „И ти си от тях.”
Хронист: Но Петър отвърна:
Лектор: „Човече, не съм”.
Хронист: А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше:
Хор: „Наистина, и тоя с Него беше, защото е Галилеец.”
Хронист: Но Петър рече:
Лектор: „Човече, не зная, какво говориш.”
Хронист: И веднага, доклеоще говореше той, петелът пропя. Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра. И Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: „Предиоще петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.” И като излезе вън, горко плака. Човеците, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха; и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха:
Хор: „Проречи, кой те удари?”
Хронист: И много други хули казваха против Него. А щом се съмна, събраха се старейте народни, първосвещениците и книжниците, и го въведоха в синедриона си и казваха:
Лектор: „Ако си Ти Христос, кажи ни!”
Хронист: Той им отговори:
Исус: „Ако ви кажа, няма да повярвате; ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете. От сега Син Човеческий ще седи отдясно на Божията сила.”
Хронист: И всички рекоха:
Хор: „И тъй, Ти ли си Син Божий?”
Хронист: Той им отговори:
Исус: „Вие казвате, че съм Аз.”
Хронист: А те рекоха:
Хор: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами чухме от устата Му.”
Хронист: И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата. И почнаха да го обвиняват, говорейки:
Хор: „Намерихме тоя, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.”
Хронист: А Пилат Го попита и каза:
Лектор: „Ти ли си Царят на Юдеите?”
Хронист: А Той отговори и му рече:
Исус: „Ти казваш.”
Хронист: Пилат рече на първосвещениците и на народа:
Лектор: „Аз не намирам никаква вина у тоя човек.”
Хронист: Но те настояваха да казват:
Хор: „Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, начевайки от Галилея до тук.”
Хронист: Пилат, като чу за Галилея, попита:
Лектор: „Нима човекът е Галилеец?“
Хронист: И като узна, че Той е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който през тия дни беше тъй също в Йерусалим. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види. Той беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него. И Му задаваше много въпроси, но Той нищо не му отговаряше. А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, като го унизи и подигра, облече го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилат. И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против друг. А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, каза им:
Лектор: „Доведохте ми тоя човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у тоя човек никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате. Но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при Него, и ето, нищо достойно за смърт той не е извършил. И тъй, след като Го накажа, ще го пусна.”
Хронист: А той трябваше за празника да им пусне един затворник. Но целият народ закрещя:
Хор: „Премахни тоя, а пусни ни Варава.”
Хронист: А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Исуса. Но те крещяха:
Хор: „Разпни Го, Разпни Го!”
Хронист: Той и трети път им рече:
Лектор: „Та какво зло е сторил тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.”
Хронист: Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. И Пилат реши да бъде, според както искат те, и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Исуса предаде на волята им. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симон Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече:
Исус: „Дъщери Иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и чедата си; понеже, ето наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!” Тогава ще почнат да казват на планините: „Паднете върху ни”, и на хълмовете: „Затрупайте ни.” Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?”
Хронист: Водеха и двама злодейци, да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Исус говореше:
Исус: „Отче, прости им; понеже не знаят, що правят.”
Хронист: И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подиграваха се заедно с народа и началниците, казвайки:
Хор: „Други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избранник Божи.”
Хронист: Също и войниците се подиграваха с Него, като се доближаваха и му поднасяха оцет, и казваха:
Хор: „Ако си Ти Юдейският цар, спаси се Сам.”
Хронист: И над него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: „Този е Царят Юдейски.” Един от увисналите на кръста злодейци го хулеше и казваше:
Хор: „Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.”
Хронист: А другият, като заговори, мъмреше тоя и казваше:
Лектор: „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си, но тоя нищо лошо не е сторил.”
Хронист: И казваше на Исуса:
Лектор: „Спомни си за Мене, Господи, кога дойдеш в царството си.”
Хронист: И отговори му Исус:
Исус: „Истина ти казвам: Днес ще бъдеш с Мене в рая.”
Хронист: Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече:
Исус: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си.”
Хронист: И това като каза, издъхна.
(Тук се коленичи, и се пази кратко мълчание.)
А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече:
Лектор: „Наистина, тоя човек е бил праведник.”
Хронист: И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя, станалото, връщаше се, удряйки се в гърдите. А стояха далеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. И ето, някой си, на име Йосиф, съветник, човек добър и справедлив, (той не бе се съгласил с решението и деянията им), из Ариматея, юдейски град, който очакваше тъй също царството Божие. Той дойде при Пилат и измоли тялото Исусово; и като Го сне, обви Го в плащеница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. Тоя ден беше петък, и настъпваше събота. Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Исуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си почиваха според заповедта.
Това е слово Господне.
Година С – по-краткото
Страданието на нашия Господ Исус Христос според Лука.
Хронист: В онова време: Подигнаха се старейте народни и първосвещениците и книжниците и Го поведоха към Пилат. И почнаха да го обвиняват, говорейки:
Хор: „Намерихме тоя, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.”
Хронист: А Пилат Го попита и каза:
Лектор: „Ти ли си Царят на Юдеите?”
Хронист: А Той отговори и му рече:
Исус: „Ти казваш.”
Хронист: Пилат рече на първосвещениците и на народа:
Лектор: „Аз не намирам никаква вина у тоя човек.”
Хронист: Но те настояваха да казват:
Хор: „Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, начевайки от Галилея до тук.”
Хронист: Пилат, като чу за Галилея, попита:
Лектор: „Нима човекът е Галилеец?“
Хронист: И като узна, че Той е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който през тия дни беше тъй също в Йерусалим. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види. Той беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него. И Му задаваше много въпроси, но Той нищо не му отговаряше. А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, като го унизи и подигра, облече го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилат. И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против друг. А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, каза им:
Лектор: „Доведохте ми тоя човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у тоя човек никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате. Но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при Него, и ето, нищо достойно за смърт той не е извършил. И тъй, след като Го накажа, ще го пусна.”
Хронист: А той трябваше за празника да им пусне един затворник. Но целият народ закрещя:
Хор: „Премахни тоя, а пусни ни Варава.”
Хронист: А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Исуса. Но те крещяха:
Хор: „Разпни Го, Разпни Го!”
Хронист: Той и трети път им рече:
Лектор: „Та какво зло е сторил тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.”
Хронист: Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. И Пилат реши да бъде, според както искат те, и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Исуса предаде на волята им. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симон Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече:
Исус: „Дъщери Иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и чедата си; понеже, ето наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!” Тогава ще почнат да казват на планините: „Паднете върху ни”, и на хълмовете: „Затрупайте ни.” Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?”
Хронист: Водеха и двама злодейци, да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Исус говореше:
Исус: „Отче, прости им; понеже не знаят, що правят.”
Хронист: И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подиграваха се заедно с народа и началниците, казвайки:
Хор: „Други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избранник Божи.”
Хронист: Също и войниците се подиграваха с Него, като се доближаваха и му поднасяха оцет, и казваха:
Хор: „Ако си Ти Юдейският цар, спаси се Сам.”
Хронист: И над него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: „Този е Царят Юдейски.” Един от увисналите на кръста злодейци го хулеше и казваше:
Хор: „Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.”
Хронист: А другият, като заговори, мъмреше тоя и казваше:
Лектор: „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си, но тоя нищо лошо не е сторил.”
Хронист: И казваше на Исуса:
Лектор: „Спомни си за Мене, Господи, кога дойдеш в царството си.”
Хронист: И отговори му Исус:
Исус: „Истина ти казвам: Днес ще бъдеш с Мене в рая.”
Хронист: Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече:
Исус: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си.”
Хронист: И това като каза, издъхна.
(Тук се коленичи, и се пази кратко мълчание.)
А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече:
Лектор: „Наистина, тоя човек е бил праведник.”
Хронист: И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя, станалото, връщаше се, удряйки се в гърдите. А стояха далеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
Това е слово Господне.
Уебсайтът използва „бисквитки“ с цел предоставяне на услуги и в съответствие с декларацията за поверителност. Декларация за поверителностПРИЕМАМ
Privacy & Cookies Policy
Декларация за поверителност
1. Дефиниции
С цел този документ да бъде по-лесен за четене ще използваме някои съкращения. Например, когато казваме „Breviar“, става дума за сайта breviar.capucini.bg.
Продуктът breviar е собственост и се управлява от Малките братя капуцни – делегатура в България, за по-кратко „капуцини“, „нас“ или „ние“ навсякъде в декларацията. Ние разрешаваме използването на Breviar от потребители. Когато имаме предвид и двата вида потребители, ще използваме термина „потребители“ или „вие“.
Използвайки Breviar, вие приемате тази декларация за поверителност и нейните условия. Моля, прочетете внимателно тези условия.
2. Приемане на условията за ползване
Приветстваме всички въпроси или коментари, които може да имате относно тази декларация за поверителност и практиките ни за поверителност. Ако имате някакви въпроси или коментари, можете да се свържете с нас на webcapucini[a]gmail.com.
3. Автоматични технологии за събиране на данни
• Бисквитки и други подобни технологии. Използваме „бисквитки“ и подобни технологии (напр. пикселни маркери, пиксели, тагове и идентификатори на устройства). Важно е да се знае, че не използваме „бисквитки“ или подобни технологии, за да подпомагаме реклами на трети страни, които взимат предвид вашите интереси.
• Повечето интернет браузъри приемат „бисквитки“ и други подобни на тях технологии по подразбиране. Въпреки това те могат да бъдат контролирани и отказани напълно посредством настройките на браузъра и подобни инструменти.
• Съгласявайки се с нашата декларация за поверителност, вие приемате използването на „бисквитки“ и подобни технологии, описани в тези правила. Ако използвате Breviar, без да променяте браузъра или настройките на устройството, за да деактивирате „бисквитките“, ще приемем, че сте съгласни да получавате всички „бисквитки“, предоставени чрез Breviar.
• Можем да събираме информация за вашия компютър, мобилно устройство и интернет връзка, включително уникалния идентификатор на устройството, IP адреса, операционната система, типа на браузъра и информацията за мобилната мрежа.
• Ако не искате да събираме тази информация, трябва да преустановите използването си на Breviar.
4. Вашите съобщения директно до нас
Ние събираме информация за вас, когато изпращате и получавате съобщения или когато установявате връзка с нас, включително когато изпращате лична информация или заявки на имейла webcapucini[a]gmail.com през уебсайта breviar.capucini.bg. Ние запазваме тези съобщения, за да обработим вашите запитвания, да отговорим на вашите искания и да подобрим нашите услуги.
5. Лична информация
Breviar постоянно търси нови и иновативни методи, за да представи Breviar по по-увлекателен начин с цел повишаване на интереса към Библията. Това подобряване на Breviar може да означава събиране на нови данни или нови начини за използване на данните. Поради непрекъснатата динамика в Breviar, ние непрестанно се стремим да предлагаме иновативни функции, а това от своя страна предполага събирането на нова информация. Ако значително променим видовете лични данни, които събираме, или начина, по който те биват използвани, ще ви уведомим, а също така може да променим и декларацията за поверителност.
6. Събиране на информация от трети страни
Тази декларация за поверителност важи само за сайтове и приложения, които са собственост и се управляват от капуцините. Моля, имайте предвид, че Breviar може да съдържа и линкове към други уебсайтове или приложения. Вие носите отговорност за прегледа на декларациите за поверителност и условията за ползване на тези трети уебсайтове, които решите да свържете със или да посетите през Breviar, за да разберете как тези уебсайтове събират, използват и съхраняват информацията ви. Ние не носим отговорност за декларациите за поверителност, условията за ползване или съдържанието на други уебсайтове или приложения, включително уебсайтове, които свързвате със или посещавате през Breviar.
7. Снимки
Всички снимки, които използваме в Breviar, са взети от www.pexels.com. Cнимките са лицензирани от портала според идеята Empowering Creators. Точният текст на лиценза на английски език можете да намерите на www.pexels.com/photo-license.
8. Текст
• Текстовете на Бревиара са собственост на Католическата междуoбредна епископска конференция в България. Те са използвани със съгласието на оторизирания субект. Дигиталната версия на текстовете е собственост нa капуцините.
• Текстовете за молитвите са взети от: Николов, В. Молитвеник, Плевен, 2015. Те са използвани със съгласието на редактора отец Венцислав Николов. Текстове, които не са от молитвеника, са указани с бележка под линия и се използват тук със съгласието на преводачите от фратерната на Мирския доминикански орден „Св. Екатерина Александрийска“, София.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
