WptGODZ

Велики петък
Час на четивата
В. + Боже, побързай да ме избавиш.
Вс. Господи, побързай да ми помогнеш.
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух,
както беше в началото, сега и всякога,
и във веки веков. Амин.

Химн
1 Да възпеем бой хвалебен
и борба неповторима
и победата на Кръста
с химни нека величаем ‒
нашият свят Изкупител
там смъртта със смърт потъпка.

2 Праотецът разбунтуван
пагубния плод опитал,
на смъртта подвластен стана;
но смили се пак Творецът
и дърво ни даде ново
та живота да ни върне

3 Всемогъщият отсъди
за спасение на всички,
дяволът, баща на мрака,
сам да падне в свойте мрежи
и с което порази ни,
стана наше изцеление.

4 Всяко време се изпълни
и настана свято време,
Своя Син Отец изпрати ‒
Бог, Създател на земята,
от утроба на Девица
се роди на раб във образ.

5 Между хората всели се
и живя трийсет години,
Сам избра смъртта на кръста,
от греха да ни изкупи,
като Агнец непорочен
Себе Си принесе в жертва.

6 Хвала на Отца Предвечен,
на Сина Единороден,
на Духа на Двама равен;
слава Богу в Свята Троица ‒
Той ни пази и дарява
с благодатната си милост. Амин.

Псалмодия
Ант. 1. Въстават царете земни. * И князете се съвещават заедно против Господа / и против Неговия Помазаник.
Псалм 2
Защо се вълнуват народите *
и племената замислят суетни неща?

Въстават царете земни. +
И князете се съвещават заедно против Господа *
и против Неговия Помазаник.

“Да разкъсаме – казват – техните вериги *
и да смъкнем от себе си техните окови.”

Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, *
Господ ще ги поругае.

Тогава в гнева Си ще им заговори *
и с яростта Си ще ги смути:

“Аз помазах Моя Цар над Сион, *
Моята света планина;

ще възвестя определението: +
Господ Ми каза: Син Мой си Ти; *
Аз днес Те родих;

искай от Мене и ще Ти дам народите за Твое наследие *
и всичко до край-земя ¬‒ за Твое владение.

Ти ще ги поразиш с железен жезъл; *
ще ги строшиш като грънчарски съд.”

И тъй, вразумете се, царе; *
вземете поука, съдии земни!

Служете Господу със страх *
и радвайте се пред Него в трепет.

Отдайте почит Сину, за да се не разгневи *
и за да не погинете във вашия път,

защото Неговият гняв скоро ще се разпали. *
Блажени са всички, които се Нему уповават.

Слава на Отца и Сина, *
и Светия Дух,

както беше в началото, сега и всякога, *
и във веки веков. Амин.

Ант. Въстават царете земни. / И князете се съвещават заедно против Господа / и против Неговия Помазаник.

Ант. 2. Делят помежду си дрехите ми * и за одеждата ми хвърлят жребие.
Псалм 21 (22): 1-23
Боже мой, Боже мой! защо си ме оставил? *
Далеч са от спасението ми думите на моя вик.

Боже мой! викам денем ‒ и Ти не чуваш, *
и нощем ‒ и няма за мене мира.

Но Ти, Светий, *
живееш посред славословията на Израиля.

На Тебе се уповаваха отците ни; *
уповаваха се и Ти ги избавяше;

към Тебе викаха и биваха спасявани; *
на Тебе се уповаваха и се не посрамяха.

Аз пък съм червей, а не човек,*
гавра за човеците и презрение у народа.

Всички, които ме виждат, ругаят ми се; *
клатейки глава, думат с уста:

“Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, *
нека Го спаси, ако Му е угоден”.

Но Ти ме извади из утробата, *
вложи в мене упование още в майчините ми гърди.

Още от утроба на Тебе съм оставен; *
от утроба майчина ми Ти си мой Бог.

Не се отдалечавай от мене, *
защото скръбта е близо, а помощник няма.

Множество телци ме обиколиха; *
тлъсти бикове васански ме окръжиха,

разтвориха уста против мене като лъв, *
който е гладен за плячка и рика.

Аз се разлях като вода; *
всичките ми кости се разглобиха;

сърцето ми стана като восък, *
разтопи се в моята вътрешност.

Силата ми изсъхна като чиреп; +
езикът ми прилепна о небцето *
и Ти ме сведе до смъртна пръст.

Защото псета ме окръжиха, *
сбирщина злосторници ме обиколи,

пробиха ми ръце и нозе. *
Можеше да се изброят всичките ми кости,

а те гледат и си правят зрелище от мене; +
делят помежду си дрехите ми *
и за одеждата ми хвърлят жребие.

Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; *
Сило моя! побързай ми на помощ;

избави от меч живота ми *
и от псета ‒ самотната ми душа;

спаси ме от устата на лъва и от рогата на еднорогите, *
като чуеш, избави ме.

Ще възвестявам Твоето име на братята си, *
сред събранието ще Те хваля.

Слава на Отца и Сина, *
и Светия Дух,

както беше в началото, сега и всякога, *
и във веки веков. Амин.

Ант. Делят помежду си дрехите ми / и за одеждата ми хвърлят жребие.

Ант. 3. Които търсят душата ми, * говорят за моето загиване.
Псалм 37 (38)
Господи, в яростта Си не ме изобличавай *
и в гнева Си не ме наказвай,

защото Твоите стрели се забиха в мене *
и Твоята ръка тежи върху ми.

Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; *
няма мира в моите кости от греховете ми;

защото беззаконията ми превишиха главата ми, *
като тежко бреме ме притиснаха,

смърдят и гноясват моите рани *
поради безумието ми.

Аз се прегърбих и съвсем се наведох, *
цял ден ходя натъжен;
защото чреслата ми са цели възпалени *
и няма здраво място в плътта ми.

Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; *
викам от мъките на сърцето си.

Господи, пред Тебе са всичките ми желания *
и моята въздишка не е скрита от Тебе.

Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха *
и светлината на очите ми ‒ и нея няма у мене.

Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми *
и ближните ми стоят надалеч.

А които търсят душата ми, турят мрежи, +
и които ми желаят зло, говорят за моето загиване *
и всеки ден козни кроят;

аз пък като глух не чувам и съм като ням, *
който не отваря устата си;

и станах като човек, който не чува *
и няма в устата си отговор,

защото на Тебе, Господи, се уповавам; *
Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.

И аз рекох: Да не възтържествуват над мене моите врагове; *
когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.

Близко съм да падна *
и скръбта ми е винаги пред мене.

Беззаконието си съзнавам, *
съкрушавам се заради греха си.

А моите врагове живеят и крепнат *
и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;

и които ми връщат зло за добро, *
враждуват против мене, задето следвам доброто.

Не ме оставяй, Господи, Боже мой, *
не се отдалечавай от мене;

побързай ми на помощ, *
Господи, Спасителю мой!

Слава на Отца и Сина, *
и Светия Дух,

както беше в началото, сега и всякога, *
и във веки веков. Амин.

Ант. Които търсят душата ми, / говорят за моето загиване.

В. Въстанаха против мене лъжливи свидетели.
Вс. И дишат злоба.
I Четене
Из Послание до Евреите (9:11-28)
Христос Първосвещеника със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището.
Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото, ако кръвта от юнци и козли и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя; понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив. Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв. Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ, думайки: “Тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог”. Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове. И почти всичко според закона се очистя с кръв и без проливане кръв прошка не бива.
И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно ‒ с по-добри от тия жертви. Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас, и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, инак Той трябваше много пъти да пострада от създание мира; а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва. И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това ‒ съд, тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.

Респонсорий (срв. Ис. 53:7, 12)
В. Беше като овца, + заведена на клане, / а когато бе измъчван, / не отваряше уста Си. * За да дари живот на народа Си.
Вс. Душата Си на смърт предаде и към злодейци биде причислен.
В. За да дари живот на народа Си.
IІ Четене
Огласително слово на св. Йоан Златоуст, епископ 3:13-19
Силата на Христовата кръв
Искаш ли да познаеш силата на Христовата кръв? Трябва да се върнеш към нейния първообраз и да си припомниш предобраза й, описан в Стария Завет.
Моисей поръчва: „Заколете агне и с кръвта му помажете и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата”. Какво говориш, Моисее? Нима кръвта на безразумното животно може да спаси човека, разумното същество? Да, може, но не заради това, че е кръв, а защото е образ на кръвта на Спасителя. Защото сега неприятелят избягва по-бързо, когато види вече не спонците, помазани с кръвта, която е била само образ, а просветлените от кръвта на истината уста на вярващите ‒ спонци на храма, посветен на Христа.
Искаш ли да познаеш и друга сила на тази кръв? Нека погледнем откъде изича и от какъв извор избликва. Тя блика от самия Кръст и води началото си от реброто на Спасителя. Защото четем в Евангелието, че след смъртта на Исус, когато Той все още виси на кръста, един от войниците се приближава и пробожда с копие ребрата Му, и веднага изтичат кръв и вода. Водата е образ на Кръщението, а кръвта ‒ на Евхаристията. Войникът прободе ребрата Му и отвори входа към храма, а аз намерих там чудно съкровище и се радвам на прекрасни богатства. Това се случи с Агнеца: евреите Го убиха, а аз събрах плодовете на жертвоприношението.
„От прободените ребра изтече кръв и вода”. Не искам, слушателю, да преминаваш с безразличие покрай такива велики тайни, защото остава още един и тайнствен смисъл. Казах вече, че водата и кръвта са образ на Кръщението и Евхаристията. От тези две тайнства води началото си Църквата „чрез банята на възраждането и обновата от Светия Дух”, т.е. чрез Кръщението и Евхаристията, които произлизат от реброто на Спасителя. И така Църквата произхожда от реброто на Христа, както от реброто на Адама произхожда неговата невяста Ева.
Свидетелства за това св. Павел, когато казва: „Ние сме членове на тялото Му ‒ от плътта Му и от костите Му” – а има на ум Христовото ребро. Защото, както от реброто на Адама Бог образува жената, така и Христос ни даде от реброто Си вода и кръв, от които образува Църквата. И както Бог произведе Ева от заспалия дълбоко Адам, така и Христос след смъртта ни даде вода и кръв.
Виждате как Христос се съчета с невястата, виждате с каква храна ни храни. Благодарение на същата тази храна се раждаме и живеем. Както майката, водена от естествената любов към детето, бърза да го нахрани със своето мляко и кръв, така Христос пои с кръвта си онези, които е възродил.

Респонсорий (1 Петр. 1:18-19; Еф. 2:18;1 Иоан. 1:7)
В. Не с тленни неща + сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, / но с драгоценната кръв / на непорочния и чист като агнец Христос. * Чрез Него имаме достъп при Отца, в единия Дух.
Вс. И кръвта на Исуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.
В. Чрез Него имаме достъп при Отца, в единия Дух.

Молитва
Боже, Отче наш, погледни милостно Твоето семейство, + за което нашият Господ, Исус Христос, доброволно се предаде в ръцете на преследвачите * и понесе страданията на кръста. Който с Тебе живее и царува в единство със Светия Дух * през всички векове на вековете.